= точка в пространствено-времеви вихър:
rot B = - μ dq/dt, поле от вектори.
(2) Точка "2[4π(1/c²)²]" с натиск "T" в поле "G"
= точка в пространствено-времева пихтия:
G = (8πG / c⁴) T, поле от тензори
(c, скоростта на светлината във вакуум).
(3) Точка "modus" с ниша "T" в поле "K"
= точка в пространствено-времеви съсъд:
Δ[G(P)] = K ⊗ mod(T), поле от спинори,
матричното организиране на труда.
Забележка:
Δ, оператор за дискретно диференциране;
P, оператор, който извлича от гравитационното поле масата,
ограничавайки я пространство-времево,
P = {1 / [(8πG / c⁴) T]} Δ[G(P)] = {1 / [(8πG / c⁴) T]} [K ⊗ modus(T)];
K, Бутилка на Клайн.
Някой ще оспори (1). Ще оспори и дето T и G не са индексирани "μν" (μ, ν = време, пространство x, пространство y, пространство z) ... Електрически заряд със скалар "q" се движи "t", време -> dq/dt. Завихря "rot" се около "q" магнитна напрегнатост с вектор "H" -> rotH. "H" не е магнитно "B" поле - трябва да се въведе магнитна проницаемост "μ" -> μH = B, което също е вектор. Пък "μ" е и средата, в която "q" се движи -> μ dq/dt. Тоест "dq/dt" в "μ": ами вектор е, движи се спрямо "-" не себе си, нежели спрямо "+" себе си. И ето че в току-що разкрития смисъл се получава rot B = - μ dq/dt... Та с индексацията "μν" смисълът се закрива.
