Правилен многовръхник, A:
конструктивната симетрия е непоклатима.
Деконструкцията:
вътрешен фокус-образ, b;
център, O;
вътрешен фокус-оригинал, B.
----------
(1) [(A → b) & (A ← B)] = [(b ≡ B) ↔ B].
(2) (b ≡ O) → {[(b ≡ B) ↔ B] = B}.
==========
Аритметизация:
A → "многовръхник" (A1, A2, ... An);
b → средно аритметично [(1/n) (A1 + A2 + ... + An)];
O → "радиуси", |A - b|;
B → нула.
----------
Вектор-ред на "върховете", Ax.
Вектор-стълб на "върховете", Ay.
Вектор-ред на "радиусите", Abx.
Вектор-стълб на "радиусите", Aby.
Константна матрица, M(n, n) = [1/n],
разпределителната точка.
Единична матрица, I(n, n),
разпределителната мерна единица.
----------
(1) Index = [Abx (I - M) Aby] / [Ax (I - M) Ay] ≥ 0.
(2) (Index = 0) → елиптично сводим "многовръхник"
→ допуска интерполация
= линейната структурна симетрия.
==========
Физикализация:
периоди, A(A1, A2, ... An) = 1/λ;
λ, спектралните честоти
на взаимоидействена матрица Λ(n, n)
(симетрична с нулев диагонал);
det(Λ - λI) = 0.
Линейната структурна симетрия:
Λ е циркулантна.
конструктивната симетрия е непоклатима.
Деконструкцията:
вътрешен фокус-образ, b;
център, O;
вътрешен фокус-оригинал, B.
----------
(1) [(A → b) & (A ← B)] = [(b ≡ B) ↔ B].
(2) (b ≡ O) → {[(b ≡ B) ↔ B] = B}.
==========
Аритметизация:
A → "многовръхник" (A1, A2, ... An);
b → средно аритметично [(1/n) (A1 + A2 + ... + An)];
O → "радиуси", |A - b|;
B → нула.
----------
Вектор-ред на "върховете", Ax.
Вектор-стълб на "върховете", Ay.
Вектор-ред на "радиусите", Abx.
Вектор-стълб на "радиусите", Aby.
Константна матрица, M(n, n) = [1/n],
разпределителната точка.
Единична матрица, I(n, n),
разпределителната мерна единица.
----------
(1) Index = [Abx (I - M) Aby] / [Ax (I - M) Ay] ≥ 0.
(2) (Index = 0) → елиптично сводим "многовръхник"
→ допуска интерполация
= линейната структурна симетрия.
==========
Физикализация:
периоди, A(A1, A2, ... An) = 1/λ;
λ, спектралните честоти
на взаимоидействена матрица Λ(n, n)
(симетрична с нулев диагонал);
det(Λ - λI) = 0.
Линейната структурна симетрия:
Λ е циркулантна.
==========
ti = 1/λi ↔ ti = [k / (E - βλi)] ћr
k, контрол | E, ресурс | β, интензивност
r, етап | ћ, квантовата константа
ti, супер- или субпериоди:
или в линейно-структурна симетрия
----------
Кючът към λi са ti - понеже при симетрия ti се сливат. А пък всяко λi е индивидуална характеристика, спрямо която се отправя системният ресурс. Тоест λi не диференцират ресурса. Диференцират отношението към ресурса. Но пък систематичното отношение към ресурса не може да бъде друго освен на съвкупното λi. Ами ето че λi диференцират съвкупното λi, онова, което при симетрия се представя пред всяко λi... Няма съвкупно λ. Има характеристично λ и съвкупно λi. Та λi са амплоа. Амплоато да бъдеш човек или амплоато да бъдеш повече от човек. Самото λ е амплоато като инвариант, качество: че λi са количествата λ.
λ, осцилатор | Vi, собствен вектор → (Λ - λiI) Vi = 0
→ λj(λ), осцилаторна идентичност.
Знаменателят: че взаимодействената пъстрота (спектърът) е начинът, по който окулярът вижда в обектива ресурса; тоест големината на периода е с взаимопротивоположно значение при човешката {ti = 1/λi} и професионалната {ti = [k / (E - βλi)] ћr} реализация.
Забележка: отрицателният знак е скаларен, нежели фазов;
деконструкцията не може да оперира фазово.
