Правилен многовръхник, A:
конструктивната симетрия е непоклатима.
Деконструкцията:
вътрешен фокус-образ, b;
център, O;
вътрешен фокус-оригинал, B.
----------
(1) [(A → b) & (A ← B)] = [(b ≡ B) ↔ B].
(2) (b ≡ O) → {[(b ≡ B) ↔ B] = B}.
==========
Аритметизация:
A → "многовръхник" (A1, A2, ... An);
b → средно аритметично [(1/n) (A1 + A2 + ... + An)];
O → "радиуси", |A - b|;
B → нула.
----------
Вектор-ред на "върховете", Ax.
Вектор-стълб на "върховете", Ay.
Вектор-ред на "радиусите", Abx.
Вектор-стълб на "радиусите", Aby.
Константна матрица, M(n, n) = [1/n],
разпределителната точка.
Единична матрица, I(n, n),
разпределителната мерна единица.
----------
(1) Index = [Abx (I - M) Aby] / [Ax (I - M) Ay] ≥ 0.
(2) (Index = 0) → елиптично сводим "многовръхник"
→ допуска интерполация
= линейната структурна симетрия.
==========
Физикализация:
периоди, A(A1, A2, ... An) = 1/λ;
λ, спектралните честоти
на взаимоидействена матрица Λ(n, n)
(симетрична с нулев диагонал);
det(Λ - λI) = 0.
Линейната структурна симетрия:
Λ е циркулантна.
конструктивната симетрия е непоклатима.
Деконструкцията:
вътрешен фокус-образ, b;
център, O;
вътрешен фокус-оригинал, B.
----------
(1) [(A → b) & (A ← B)] = [(b ≡ B) ↔ B].
(2) (b ≡ O) → {[(b ≡ B) ↔ B] = B}.
==========
Аритметизация:
A → "многовръхник" (A1, A2, ... An);
b → средно аритметично [(1/n) (A1 + A2 + ... + An)];
O → "радиуси", |A - b|;
B → нула.
----------
Вектор-ред на "върховете", Ax.
Вектор-стълб на "върховете", Ay.
Вектор-ред на "радиусите", Abx.
Вектор-стълб на "радиусите", Aby.
Константна матрица, M(n, n) = [1/n],
разпределителната точка.
Единична матрица, I(n, n),
разпределителната мерна единица.
----------
(1) Index = [Abx (I - M) Aby] / [Ax (I - M) Ay] ≥ 0.
(2) (Index = 0) → елиптично сводим "многовръхник"
→ допуска интерполация
= линейната структурна симетрия.
==========
Физикализация:
периоди, A(A1, A2, ... An) = 1/λ;
λ, спектралните честоти
на взаимоидействена матрица Λ(n, n)
(симетрична с нулев диагонал);
det(Λ - λI) = 0.
Линейната структурна симетрия:
Λ е циркулантна.
==========
ti = 1/λi ↔ ti = [k / (E - βλi)] ћr
k, контрол | E, ресурс | β, интензивност
r, етап | ћ, квантовата константа
ti, супер- или субпериоди:
или в линейно-структурна симетрия
----------
Кючът към λi са ti - понеже при симетрия ti се сливат. А пък всяко λi е индивидуална характеристика, спрямо която се отправя системният ресурс. Тоест λi не диференцират ресурса. Диференцират отношението към ресурса. Но пък систематичното отношение към ресурса не може да бъде друго освен на съвкупното λi. Ами ето че λi диференцират съвкупното λi, онова, което при симетрия се представя пред всяко λi... Няма съвкупно λ. Има характеристично λ и съвкупно λi. Та λi са амплоа. Амплоато да бъдеш човек или амплоато да бъдеш повече от човек. Самото λ е амплоато като инвариант, качество: че λi са количествата λ.
λ, осцилатор | Vi, собствен вектор → (Λ - λiI) Vi = 0
→ λj(λ), осцилаторна идентичност.
Знаменателят: че взаимодействената пъстрота (спектърът) е начинът, по който окулярът вижда в обектива ресурса; тоест големината на периода е с взаимопротивоположно значение при човешката {ti = 1/λi} и професионалната {ti = [k / (E - βλi)] ћr} реализация.
Забележка: отрицателният знак е скаларен, нежели фазов;
деконструкцията не може да оперира фазово.
Та доведената докрай (та без перспектива) Насоченост по Брентано и доведеното докрай (та без стратегия) Равновесие по Наш: ами те съвпадат с линейната структурна симетрия, взаимокомпенсират се - това с моя текст искам да покажа.
Брентано е пространен заради пространността изначало, пък Наш е сбит заради сбитостта накрая: понеже Брентано (суперпериод) - Наш (субпериод) е деконструктивният вход в пространство-времето. Ами Брентано доминира при човешката, Наш - при професионалната несиметрия: но и при двата режима доминантният период е суперпериодът. Наш се проявява в Брентано, защото времето се проявява в пространството.
И ето го деконструктивния вход към пространство-времето -
нещо, което Пол Дирак отказва на електрона.
Конструкция се разобличава във взаимодействена матрица,
чрез която конструкцията се оценява по вътрешна, нежели външна устойчивост.
==========
Емоцията като наука. - Пък електронът е честотна константно бучка на пространство-времето, нежели бучка пространство-време, нито бучка в пространство-времето: че при най-първото има зацепване и зацепването е спинорно. Майната му на електрона! Но защо не се предвид Дираковото уравнение обръща внимание чрез - опазил ме Господ през! - вътрешната аналитика? Майната ней - на вътрешната аналитика! Тоест защо физиците не уважат като такова самото уравнение, а му приписват математика, и не погледнат през него като през прозорец, вместо в обективна синтетика или обективна аналитика? О, ами защо, значи, се занимават с електрона и уравнението? Майната им и на двете! Както и на обективността. Понеже обективното е интерпретация, реалността не е какво - никакво е. Защо физиците... Защото така! Та векторът носи радиалните размери или нормиращите ги балансови, спрямо чието средно аритметично се излъчват радиалните, симетрията на чиято структура трябва да се измери: да се измери,
без щото структурата да е ясна; и ето че това измерване се довежда от посредничещата за автоотнасяне матрица: единичната минус разпределително константната. Че балансовите размери идат, идат спектрално през матрица на взаимодействие.
