А ентропията е пасивният резултат от взаимонатъкването. Ами обектът е об-ект, субектът е суб-ект. Пък езикът? Намирайки помежду си общ език. Че квантовата граница е нещо неестествено. Не заковавам.
22 август 2026 г.
Абсолютизация
Полето при Специалната теория на относителността е неразривно спрямо пространство-времето. Но при Дираковото уравнение не е. Как, бидейки уравнение на пространство-време, Дираковото уравнение може да се запише като уравнение на Дираковото поле? Та аз, наблюдавайки спинорната структура, - аз просто надничам... Уравнението на Дираковото поле е произволна реална симетрична с нулев диагонал циркулантна матрица. Спинор означава, щото съотносителна симетрия на интенционалност - разписана с произволна реална симетрична с нулев диагонал циркулантна матрица - да попадне в абсолют на съотнасяне, че в пространство-време: свежда се до запис с безкрайна размерност на матрицата, тоест до Дираково поле. Пък абсолютът на съотнасяне се "наблюдава" като спинор, понеже няма как иначе симетрията на интенционалност да се "закове" - Дираковото уравнение. Дираковото поле се доказва и от локализацията, и от анихилацията, и от Ефекта на Казимир, и от магнитния момент на електрона: че "самият вакуум не е вакуум", има една сила... Гравитационната и диелектричната проницаемост изискват пробен обект. Съотносителната симетрия на интенционалност е икономическо явление. Интенционалността при абсолюта на съотнасяне се изражда в натъкване.
