"Grin 'til I lose until I lose myself, nails hurt"
Coroner
I. Аз и светът. Спинорът, казвам, е лицевата, себевъртящата се безосово точка. Две точки определят сечение на кръг от равнини, права линия. Другият. Водя многостранен диалог... Пък два, ето, с лице към мен, спинора - всяка равнина от сечението. Сиреч спинорите се засичат помежду си, взаимодействат си... Съм ли?
II. Кой друг?... Разумни същества. "Спинори". Втъркалват се един в друг едни двама по двама, привличане. Или се от-търкалват един от друг други, отблъскване, разпад, ирония. Отъркалват се съответно в кой да е от двата случая двама по двама всички заедно. Синори. И "водим многостранен диалог".
III. Но с тъй или иначе каква сила зад гърба си? Ех, ами спинорното усукване, от периферо-нулево до центро-безкрайно, се сила по сила калбирира в ъглова скорост. Правопропорционално е на и се изчерпва то с радиус при двудела (?) на въпросната сила. Че изчерпателно силата се оказва една обратнопропорционална на квадрата от разстоянието между спинорите и правопропорционална на ъгловите им тям, двама по двама, скорости...
IV. Ето: току впад, падане, пропаст, анихилация. Ние, двамината - ето ни предполагаемо там нас. Които и да сме. Двама по двама. Двамина захвърлени тук. Съ-в-падение. Ирония. Плоскостта. "Всяка равнина от сечението." И колкото по-пропускливо към бездната е нищото, обществото (!), толкова по-ускорително спрямо, значи, себе си би се, дяволите да ни ("they") вземат, придвижвал въобще в себе си спинорът. Индукция. Въведение. Светът. О, свредел!
13 дек.' 2021, България с премиерство "Кирил и Асен".
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
