Качване
"Some people have gotten on my ass:
am I as skinny as I was 10 years ago?
no, but I like my squish"
Lzzy Hale, 8 дек.' 2021, Twitter (link)
Властовата повинност "заедно знаем как". Това в отсъствие е властовата повинност "заедно не знаем как - кой както се уреди". Отсъствие, което днес, 9 дек.' 2021, у нас се шири почти 100%. Сиреч тоталитаризъм на благинката, да, тоталитаризъм с човешко лице. Ала ето, нима във властови план човешкото лице не мож' се - както духовито казва моят учител - яви никак иначе освен "през дулото на автомата"! Нито през шпионката на телескопа ли дори? Хайде де! "You don't know that I know уou watch me every night. And I just can't resist the urge to stand here in the light. Your greedy eyes upon me, аnd then I come undone. And I could close the curtain, but this is too much fun!" Lzzy Hale. "I Get off". Тя. Циркаджийката.
Вие всъщност гледахте ли клипа? Всеки път пиша като за последно и се създава впечатление, че трябва да бъда подценен... Все пускам живи изпълнения. Тя, току вече на 26, дива и магична, се - а именно на 2 окт.' 2009 - изтървава в света, нашия свят. Започнала е на 13... Регистрирала се е в Twitter по-рано през същата, 2009-та, година... Но характерното при студийната версия са физкултурната реверберация и гланцовият мастеринг, вталената визия, точилката, имитацията. Като да разгръщаш някакво бутиково списание по спорт. Звук и картина се разминават взаимно в технически съвършена синхронизация. Ала тя по-късно ще си позволи да не хареса подобен стил на продукция. Гласът и ще се чува.
Няма да възприеме себе си за просто модел, бурия - и гласова, и физическа, и всякаква... Ще придобие бързо в собствения си - не кой да е, а Warner - ... в собствения си издател елитен статут за "дълги" години, та до днес: а и все повече за в бъдеще. "Елитен спортист вовеки". Защото, казва тя, моделът по същество е което се подражава, нежели което се моделира за подражание. Един паднал платонизъм, що зависи само и единствено от "емоционалната форма"; и чийто, значи, ефект е трансцендентален, т. е. да създава, сплотява и съхранява семе-йство. Оправомощава се търговският стандарт до подборно-редакционен. Намира тя отдушник де що може човек да си отдъхне.
Типичната практика у нея са десетки песни, от които за албума ще се класират единици... Ах, тригодишните цикли! Пък издателят се - отново и отново - озовава непрекъснато пред избора да я инвестира. Тя е суровина, от която пряко ни се черпи, нито се складира. Ток! Що ли е крепкото сътрудничество на "разумния" компромис? Творческата рентабилност... Вместо да инвестира в нея през пробита кофа. И ето как рекламната проекция - еднодневката-вечност, "капиталното гниене", лакът и боята - биват захвърлени, пулверизацията - изоставена: за да се отвори хоризонт по рекламен проект, съвместителство. И още, и още... Турне след турне. Никакъв лукс: дрехите са сценични, звездите - над.
И обувките са сценични. Всичко по сцената, изключая нея и екипа, е демонстративен реквизит. Рок-песента се сдобива с вариативност, заковава се в нищото и трае класически; макар като импресивно петно на експресията. И не че тя е лидерът: тя, дяволи ни взели, е лидиращият. "I get off on you getting off on me. Give you what you want. But nothing is for free. It's a give and take. Kinda love we make when your line is crossed. I get off. There's so much left unspoken between the two of us. It's so much more exciting to look when you can't touch. You could say I'm different: and maybe I'm a freak. But I know how to twist you to bring you to your knees. What you don't know, what you can't see is what do for you I do for me..."
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
