- "Master... Изобретяван, ето, животът си ни изпреварва, засреща ни: та способът да си връщаме вълнението от живота е тъкмо да бъдем на приливи и отливи."
- Ех, на приливи и отливи от живота... Че съм си жив дявол аз - дявол съм. Но, дяволите да ни вземат, искам при Lzzy!
- Или ние пък, Lzzy, да продължаваме да живеем тънко...*
- "... и твоя милост си като мен, но не съзнаваш това; имаш си и ти един
дявол вътре, но не знаеш още как се казва. И понеже не знаеш как се
казва, задушаваш се; кръсти го (ах, в ангел без криле - б. м.), началство, та да ти олекне (= горчиво-кисела ирония - б. м.)."**
----------
* Става ясно сетне от цитата, че не се отнася точно за моя учител (който тук е бита карта), а вече за сравнително хипотетичен такъв. (Въпреки дето мой ръководител имаше навика да се провиква по "семинарите": "неженените - с неженените,женените - с женените", за да не се обърквал народът.)
** Казандзакис, "Алексис Зорбас", пр. Г. Куфов.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
