От болната глава, че към здравата: насъскване. Моят тарикатлък и мъдростта на моя учител: човек не трябва да плаща, че обича; чувствам се все-таки облагодетелстван. Lzzy оправдава вместо целта средствата: било в реклама, било в рекламация. И ето я моята прокламация: Страната на философите... Щом аз мога, можете и вие. Нали? Или "всеки го може". Аз от кои съм... От кои съм, питам! Елате, не ме подценявайте: конфронтирайте се... It's all in my head. Един красив ум, едно "Lzzy"... една Lzzy. Джон Наш се е "излекувал" "сам". "Разсъдъчната по форма черупка на една само-надеяна прокламация", една "патологична любов", един "болен мозък" - необикновено пише моя[т] учител. Аз... пък обикновено... съм тарикат. Набеждавам се за тарикат и уж иронизирам тарикатлъка си, спасявам се, ах... гледам философски на себе си, набеждавам се за философ, Голямата работа, Великото оправдание. Един на друг Те са Ми необходими, крамолата... Тримата, ето, сме заедно "after the silence": Lzzy, моят учител и аз. Heavy Metal! We're never getting old. Отново и отново.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
