"The wrath of the lion is the wisdom of God"
"Proverbs of Hell", W. Blake
Любомъдрието, по своя ход*, се движи спрямо рефлективен компонент**, който се изразява в положението, че под-несената в об-що?-то ин-формация съ-здава един "пред"-раз-съдък; сиреч разсъдъкът е не-достатъчен, "ядосване" (Киркегор), "придвижване" и компенсация: вътъкът обижда любомъдрието, помъдряване.
Та ако в помъдряването обидата "рачи***, че изстине, вместо харизматически да прегори": ами тривиалност, ето, би се снемала в прираст (Хегел, философията, естетическият сюблим), пък безпочвеност - в "розови слончета" (Ръсел, контрафилософията, етическият сюблим). "Или-или" (разпад на любомъдрието, Киркегор****).
Прирастът граничи контраестетично къмто "в природата волята" (Шопенхауер), пък "розовите слончета" граничат контраетично къмто "Булото на Мая" (Шопенхауер). И тъкмо мъдростта стои зад не-възможността по взаимопроникване на двете граници (Шопенхауер, "Aphorismen zur Lebensweisheit", заглавието е красноречиво).
Мъдростта - харизмата (Lzzy*****) на помъдряване, дяволите да ни вземат! И нима навикът не е да се забравиш в очакване!
P. S. Завършеният шарлатанин във философията не е Хегел, а Хайдегер.
* Функциониращата философия.
** Функционалната философия - функционализацията във философията.
*** Живец.
**** Функционализацията във философията, снемайки разпада на любомъдрие, за-личава контрафилософията.
***** Код Lzzy - харесвам Lzzy.
But 'He' moves in only places
Where the eyes can never be.
The night tells a thousand lies,
And when you wake up in the morning:
Were you dreaming?
Screaming!
Trying to hide your burning heart
Before somebody cuts it all away"
"Sunset Superman", R. J. Dio
