Било е някога на Запад и човешко, и ефективно да се що-годе покоряваш на властника. Той и за теб, и в структурата не е нищо по-малко от Божи наместник. И нищо повече. Колкото "кадърен" - толкова. Кой ще го съди? Нека го съди "Господ". Или философите, технологиите... Но затова пък днес Божии наместници в евроатлантическия свят са невъзможни. Та ефективно да се подчиняваш на заживяващ в ролята си на властник означава да заживееш в ролята си на подчинен. Обаче истинският властник тъй или иначе е по характер ("себе си" е), истинският подчинен - не ("мене си" е). И ето как човешкият вариант на властта в днешна ситуация бива да се измества изцяло към харизматичното взаимоотношение, властовата повинност (вместо Божията): подчиняваш му се, видиш ли, на "шефа", доколкото намирате помежду си в структурата баланс, характеристика, общ език. А ние днес, в България, или, въпреки какъвто и да било по части или общо тоталитаризъм, сме бабаито-скотско общество (нежели превключващи се автомати), или ще бъдем евроатлантическо...
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
