Как съществувам: Въпросът на Кант

(диференциалът на припомняне: Платон и Аристотел - екзистенциалисти*) 

"Nobody knows I'm a nobody"; Lzzy Hale, "Nobody". Чертиците биха ме извърнали към мен, вместо да се обърна ("термогеоисторично") към себе си. Платоническият екзистенциализъм изхвърля Хайдегер от екзистенциалната игра, завежда Хайдегера при Кант есенциално, набеждава го за шарлатанин: т. е. какъвто си е... "Та когато се раждах - откъдето ли, ето, да съм се родил - ме беше просто страх": това (по Киркегор) го казва интегрално по Ясперс - т. е. трансценденция относно ре-сантимента (anamnesis vitae) - Lzzy (Аристотел, дедукция чрез страха), а интегрално по Платон (дедукция през страха) - т. е. сублимация относно ре-сантимента (anamnesis morbi) - го казва моят учител. И ето защо пък аз казвам, че Lzzy ме разбужда от догматичната дрямка, с която моят учител ме школски обладава (би моят учител ми приятелски напомнял за Joe Hottinger вместо за себе си). Не че Ясперс не е школа, но евангелията ме отдръпва... Сиреч въпрос, що ни най-малко (всекиму за отговор) не е описателен - векторен е посвоему: че аналогията в случая е тензорна. Дърпа към себе си "той" у всеки от нас чергата и притегля транс Lzzy всинца ни; изучил се е малко от малко да пали, да клади. Master... "They'll watch us rise with fire in our eyes, they'll bow their heads, their hearts will hang low", е изпял "Heart of Steel" себеиронично - ами тъкмо по Manowar - поетът. Поет от всички, но и от никого. Затаява се дъх. "Как" става "защо". Bombastic, fantastic! - ето какво. 

----------
* Аз в този смисъл чух очи в очи някога от шеф на философска у нас катедра, дето Ал. Баумгартен например е романтик, да, школски романтик въпреки емпирицизма си и ранната си възраст... Ала едва сетне иде Кант да заяви как всяко съждение възлиза по способ-ност - "вкусно" е. Пък по-"вкусна" иде артикулацията. 

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link