(Lzzy и Трагическият герой)
1 дек.' 2021. По дяволите, човек! Какво е образование? Ето ни я функционалната диалектика: т. е. че интересчийство не съществува - интересчийството съществува предвид един криещ се страх по съществуване. И виждаме как през 1503-та Чезаре Борджия отявлено реагира в последна сметка, вместо първа, емоционално към физико-болестния си сюблим, а през 1507-ма - съвсем в емоция направо към, тъй или иначе предстояща, смъртта. Понеже при границата, където още от Алкивиад Стари вече няма богове, хюбрис не е възможен. Благото, благото; благинката! Въх, проницанието ми! Ах, моят - с тотално чувство за вина, - хм, моят еснафски - както Учителят казва - хюбрис. Ре-формация, що при Lzzy е превъртяла докрай; превърнали са се в прагматика болкоуспокоителните лекарства, болкоуспокоителните планове за бъдещето и пр., без по скандинавски да зациклят. "You think I'm cryptic, a touch sadistic, but, baby, that's how you made me", пее в "Painkiller" тя заедно с една неимоверно трудна при концертно изпълнение партия своя за китара, инструмент... Ами песента не е изпълнявана на живо, та нека чуем студийното аудио, припознало ме на 29 юли' 2018 с вездесъщата Lzzy Hale и почти потресло ме: link. Как потресът дойде с Kalamazoo State Theatre, Мичиган, 25 окт.' 2016... Знаете ли какво забележката от рецензента гласеше в дипломната ми* работа? "... И че дипломантът не посочва в 'Използвана литература' нищо освен дисертацията своего руководителя." Aiming high! "And I'm waiting for relief to the best of my belief: what a fight to get it right for a minute of delight!" Accept. "Човек" се "образова" "сам". Безобразие. "You think I'm cryptic, a touch sadistic, but, baby, that's how you made me", образува ми тя нерви.
* "Преходни процеси в електроенергийните системи: пресмятане".
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
