Ала че (background) макар, ето ме, да било присами периферията на автовъртопа: ами (през Lzzy) участваш току за (дяволи ни взели) нежели от със. Anladın mı, адаш Цонев? Дето тактовата на всинца ни честота ("код Lzzy") е съотношението между централния и божем периферния спин. (8 дек.' 2021, България, второто заседание на 47-мия парламент.)
P. S. Виж иронията на James Joyce, "A Portrait of the Artist as a Young Man", I, началото, пророкувана е Lzzy: "It pained him that he did not know well what politics meant and that he did not know where the universe ended. He felt small and weak. When would he be like the fellows in poetry and rhetoric? They had big voices and big boots and they studied trigonometry. That was very far away." "It pained" води собствено къмто "big voices and big boots", ала не чрез "poetry and rhetoric" и "trigonometry", но съответно в музика, пеене и геометрия. Себеирония. Въпреки че би могло по т. нар. самоирония да възникне възражение, щото как, да, с "big voices and big boots" просто нито поезията е Поезия и музиката - Музика, нито реториката - Реторика и пеенето - Пеене, нито тригонометрията - Тригонометрия и геометрията ... Геометрия. Т. е. да се настоява "he felt small and week". На което бих отвърнал, че заедно Поезията и Музиката са все-таки музика, Реториката и Пеенето - пеене, а Тригонометрията и Геометрията... тригонометрия.