"Fear: my heart can't bleed,
Can't hurt, it's pierced
Toward all the arrows here;
She's not fragile like a flower,
She is fragile like a bomb"
Lzzy Hale (27 дек.' 2021, Twitter, link)
& Methodius (23 дек.' 2021, Twitter, link)
"It was never about beauty, or the end goal being a 'white picket fence' and
2, 3 kids;
it was a question of what could I offer uniquely to the
world: what was I passionate about,
and what would it take to be able to
make my pass-ion into something I could call my job"
Lzzy Hale, The Diary' 2017 (link)
"Ти баща, ти майка! Нося Lzzy в сърцето си." Носят я и "те", ала без "майка си и баща си" (= без Православие). Пък дворянският аристократизъм и "моята", ето, тревожност биха се - дай, боже - целунали един-друг: целунали през храчките на Правата вяра... И все пак Lzzy ми иде да я харесвам, сиреч окончателно... Та дворянската преданост към бъдещето за нашите деца. Че едно кое от кое по-жестоко родителство е в конкретика тук възможно - или кое от кое по-любвеобилно: ала не и по-безсърдечно. Слабият дух, отливът (на живец) ... Ами някога самите деца били бъдещето - да, доколкото е имало в конкретика бъдеще. При все че жестокостта и любвеобилието вървели ръка за ръка. Кога? И ето от що най-вече страдам; болестта, от която страдам: как коравосърдечието днес е просто болест, как не хваща дикиш. "Бъди чуплив", мехлемът, фитилът към контрол от едно во истине ген-иално създание; неотвлекаема за мен харизма, що, за да... уви, ме "лек-ува", ме уж хистеризира. Казвам се Йордан Землян (днес, 29 дек.' 2021, Шумен) и съм... съм ли?... нищожество. Фриц Риман - избрал е за мото на своя "хистеричен" раздел цитат от Херман Хесе: че "във всяко начало живее едно вълшебство" (Фр. Риман, "Основни форми на страх", 1961, пр. Зл. Теохаров, 2002). Риман, бидейки "астро-лог", психоаналитик, аналитичен специалист, вместо по Кант "-ном", не довежда до функционалното, ето, об-единение: т. е. в обръщението, че колкото си по-шизо-иден, толкова си си по-натраплив, сивее ти "спрямо" (like a rock), а колкото по-депресиран - толкова си си по-хистеричен, цветен, размиваш се, потъваш, лишен си от грунд. Седнем ли - моят учител, аз и Лизи - да напишем по въпроса книга, ще получим... Нобелова награда за медицина. Тя, в моето си озадачение, ме раз-гада задочно през етикет (Methodius) и три реда стихче, както не бих се никога раз-гадал - сиреч... ех, за погуба. Защо?... "Шизоидна е съ-временността ни, 'нуждае' се (профеноменът Брайвик) от вентил към истерясване, прилив, понеже понастоящем иде реч за рефлексия, що бива да се насее, покаже, разцъфти, осуети, наежи, при-свои, нежели, видиш ли, за (Хайдегере) битие, що бива да се рефлектира, забележи, възсъдържи, сдържи, формира, с-подели", споделя току тя относно шарлатанството на живот, заключава. "Правата вяра" обаче, ъх, не допуска през "Lzzy" Lzzy: философът оставам аз, издържам се - харизмата за мен си е неотвлекаема, себична. Харесвам Lzzy, дяволите да ни вземат! Обърнахте ли внимание как Лизи е подписала своята страна от стихчето? "Lick it up, Lzzy." "Don't want to wait until you know me better, let's just be glad for the time together", започва се тая безгрижна и върхово хитова песничка на Kiss. И продължава: "life's such a treat, and it's time you taste it, there isn't a reason on earth to waste it, it isn't a crime to be good to yourself". Уплашила се е да не би да съм "прекомерно" обзет, "подивял", снимката ми... знае ли се какъв съм!... Heavy Metal! Моят - със своята интелигентна емоционалност - учител поне се знае: ще ме освидетелства. Нима ефектът от посланието е съпричестив? Времето - навярно ще ми се овреме открие. Гледах по Коледа, съвсем наскоро, "22 July" (2018) на Paul Greengrass; филмът за мен се явява шедьовър на събитийната екранизация, впечатлил ме е. Не чуваш ли, Учителю: с Нея сте от един и същ отбор в проклетия смисъл! Волф и Хюм, учителят ми по четене и учителката ми по писане. И че мен, Обсебения... мен като че ли, хайде де, кучета ме яли: нея само и само да я има... "But man, oh, man! Has she grown!" Опасна е. Дзвер. White picket fence + Православие = Дувар.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
