Произведението, с което Франц Лист да бъде разбран... Версията за пиано. Изп. (покойният вече) Reinbert de Leeuw (37 минути видео, ала най-добре би било просто да се слуша, той не свири, той, както се полага, е медиум); едва ли би могло по-проникновено и по-плавно, по-виртуозно. Творчеството на композитора сега е в изнамереното последование, нежели в самите мелодии; отсъства разработка, заместена е изцяло от постановката, и тъкмо в "изцялото" се изразява у Лист тук модерното. Трябва съгласуване с постановката (т. нар. програма): извиква се събитието, да, както било извиквано и у Лист.
Въведението - тиха царственост, тих епос (Vexilla Regis)
I. Пилат - тържествен
II. Исус - опустошен в светлина
III. Исус - препъва се
IV. Исус - разнежен, виждайки майка си
V. Исус - подкрепен физически от Симон
VI. Вероника - състрадание и ведрост в едно, трогателност (ненадминато майсторство!**)
VII. Исус - препъва се (по-немощен)
VIII. Трите жени - ободрение
IX. Исус - препъва се (още по-немощен)
X. Исус - на показ, отчуждено
XI. Исус - пироните
XII. Исус - отмиране, обръщане към Отца си, отдаване (романтическа помежду хармония*)
XIII. Безжизненото тяло
XIV. Погребване, надежда (като изгрев и залез), пауза, приключване (в романтическа хармония*), тайнство (в монодичен контраст) (ненадминато майсторство** на Лист в този преход, вариращ върху въведението)
Исус екзистенциално.
Нека непременно да се слуша на затворени слушалки, за да не бъде постановката взета за тишина! И не се разсейвайте нито миг!
След което ще прослушвате отново и отново и ще се чудите, дето колегите му уж се прозявали, заспивали (Брамс), пък и нервничели (Клара Шуман).
Франц Лист композира като писател (а без повод или с повод композиторът, 'гато няма що тепърва да се изсвири, композира като композитор). Определящо е как се свири, как се слуша... Нотите не са букви.
----------
* Отецът е представен чрез "класическа романтика" вместо "вагнерски", понеже драмата присъства съкровено (това, що Вагнер никога не е можел; Лист е сценичен виртуално, сценичен е вирту)
** Нотите като скрит механизъм, над който деликатно се преливат вълни от настроение и светлина
