Възможната оправност е същевременна**, действителната - своевременна***.
----------
* Функционалистиката (патриархален комплекс против византийски).
** Патристиката (матриархат): Августин нежели (във византийски комплекс) Златоуст.
*** Родообщинна. Матристиката (патриархат, византийски комплекс).
==========
Коментар:
1. Идеята тук е, че несвоевременността не е родно, а напротив - общно определена. Трагичната ирония: надежда и безнадеждност. Същността на себеиронията. "Идиотът" на Достоевски е ироничен със своята нетрагична ирония: съществуването на самоиронията, трагедия.
2. Освен ако, видиш ли, самоиронията не че съществува.
3. Иронията като само- и себеирония: звяр (Лизи), който проповядва нравственост во имя любви или сноб, що от слободийската катедра "чете морал" и "психоанализира" - та везната на моето (отправно Среден пръст) одобрение се накланя решително наляво, щом дзверът действително е хумореска, пък снобът - чудовищен.
==========
Основа (Код Lzzy):
Отрицанието не омаловажава, че със самото него би могло да се преувеличава значението на плътта.
"[Отче наш, Който си на небесата] Но погледни, възлюбени, на унизеността на твоята и моята природа, вникни
в сродството й, в тази земя, прах, кал, глина, пепел, защото ние сме
създадени от земя, и накрая
отново се разлагаме на земя. Като си представиш това, удиви се на
неизследимото богатство на великата Божия благост към нас, според която
ти е заповядано да Го наричаш Отец;
земния - Небесния, смъртния - Безсмъртния, тленния - Нетленния,
временния - Вечния, онзи, който вчера и преди е бил кал - съществуващия
преди вековете Бог. Но ти не случайно си
научен да произнасяш тази дума, а за да можеш, благоговеейки пред
Неговото име, произнасяно със собствения ти език, да подражаваш на
Неговата благост... Затова не може да
нарече човеколюбивия Бог свой Отец онзи, който има зверско и безчовечно
настроение на душата, защото той не пази свойствата на благостта, които
има небесният Отец, но се е изменил
в зверски вид и се е лишил от божествено достойнство... Вникни в точността на изразите, как Той ни заповядва взаимна любов и съединява всички с дружелюбно разположение. [I]
[да се свети Твоето име] Тъй да светне
пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. [II]
бъдещето... [III]
[да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята] ... с Твоя помощ и невъзможното става възможно. [IV]
[насъщния ни хляб дай ни днес] И защо да се грижи за утрешния ден този, който може и да не види утрешния ден, и който предприема труд, а не пожънва
плод? Надявай се на Бога, Който дава храна на всяка плът. [V]
[и
прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си] ... изпросваме за себе си същото опрощение, каквото даваме на своите длъжници. [VI]
[и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия] А този, който няма власт и над свинете, как може да завладее хората,
бодърстващи и внимателни, пазени от Бога и признаващи Го за свой Цар? [VII]
[защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин] ... на Него подобава всяка слава, чест и царство, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. [VIII]"
Йоан Златоуст, Обяснение към Господнята молитва (извадката е моя, преводът - не)