Ритъм, мелодия, хармония, динамика, история - нима?
1. Античната музика.
Земята тътне, стрелите свистят. Излита мелодия. Или обнадеждена, фиксирайки се при целта си горе, или обезсърчена, фиксирайки се при намерението си долу; или пък реалистично се отдава на полета си средищно. Т. е. четири тона, два от които са взаимосдвоени. Т. нар. тетрахорд (не се занимавам тук с историческия му контекст). Възможни са 3 тетрахорда (не се занимавам тук с историческия контекст на имената):
- йонийският ("обнадеждаващият"), сиреч през "тон - тон - полутон";
- дорийският ("реалистичният"), сиреч през "тон - полутон - тон";
- фригийският ("обезсърчаващият"), сиреч през "полутон - тон - тон" (звукореда извеждам другаде).
Отиване, връщане, плюс отиване наобратно и връщане, формира се лад (не се занимавам тук с историческия му контекст):
- йонийският, сиреч GABCDEF (условно озн., "C" се приема отправен тон);
- дорийският, сиреч ABCDEFG (отправният тон е "D");
- фригийският, сиреч BCDEFGA (отправният тон е "Е").
Лидийският (т. нар.) иде да изостри (ето #, повишение с полутон) йонийския, пък локрийският - да притъпи (ето b, понижение с полутон) фригийския:
- лидийският, сиреч GABCDEF# (C-F#, т. нар. увеличена кварта);
- локрийският, сиреч BbCDEFGA (E-Bb, т. нар. умалена квинта).
Миксолидийският (т. нар.) иде да смекчи йонийския, пък еолийският - дорийския:
- миксолидийският, сиреч GABbCDEF (C-Bb, т. нар. минорна септима);
- еолийският, сиреч ABbCDEFG (D-Bb, т. нар. минорна секста).
7-те лада съпоставително се привеждат към отправен тон "C", че да се получи спектър ("увяхваща Романика"):
- лидийският, сиреч GABCDEF#;
- йонийският, сиреч GABCDEF;
- миксолидийският, сиреч GABbCDEF;
- дорийският, сиреч GABbCDEbF;
- еолийският, сиреч GAbBbCDEbF;
- фригийският, сиреч GAbBbCDbEbF;
- локрийският, сиреч GbAbBbCDbEbF.
Нека чуем: link. "ABCDEFG" се нарича диатоника; "#" и "b" са хроматични знаци. Това е концепцията за антична музика - градивността (по Шпенглер).
2. Арабската музика (тръгва от диатониката).
Концепцията за арабска музика е орнаментиката (по Шпенглер). Та диатониката (с отправен тон "C") се симетрира (GAbBCDbEF) в т. нар. арабска скала: CDbEFGAbBC. Нека чуем: link. Край.
3. Музиката на Запада (тръгва от диатониката).
Концепцията в музиката на Запада е пространствеността (по Шпенглер). Та диатониката се спряга полифонично и възниква необходимост от хармонизация. Как (извън исторически контекст) се започва? Октавата е идентичният интервал, секундата и септимата сами по себе си са неблагозвучни, терцата и секстата - "плоски".
Квинта; квинтата е стабилна. Започва се с квинта под "E" (по диатониката) и на следващата стъпка се приключва в умалена квинта под "F", понеже интервалът се разпада; ала пък успоредно движение на квинти би уплътнило (снело) в тембър пространството.
Вторият опит, в упорство под "E", е с кварта. Разпадът настъпва под "B", увеличена кварта.
Трябва функционална конструкция. Вариантът е терца и секста в комбинация. Давай. EFGABCD... Структурата "B-D & F-D" е неустойчива поради съдържащата се увеличена кварта или умалена квинта, не е ясно... Всички степени са преминати, де го установяването? Ами... връщане стъпка назад, "C".
Или напред в "E".
Или структурно да се отведе проблемният интервал: "B" се понижава в "Bb", "F" се повишава във "F#". Симетрия. Водещият тон се измества, центрира се в "Bb". Пръква се на неговото място отправен, "D"-то. D, F#, Bb. Ето в диатониката, вмества се DEF#G#A#BC. Структурна функция DF#A#, що преминава в DGbBb, за да се разреши в EbGC.
И се отприщва, "разлива" ходът (т. нар. хармоничен минор, модулацията):
C-Eb & G-Eb;
D-F & Ab-F;
D-G & B-G;
F-Ab & C-Ab;
G-B & D-B;
Ab-C & Eb-C;
B-D & F-D;
C-Eb & G-Eb (потвърждение, плюс скок към началото "C-E & G-E").
- "G#CEA" представлява акордово CDEF#G#AB (изострящо мажора увеличение);
- "GCEA" представлява акордово CDEFGAB (т. нар. мажор);
- "GCEbAb" представлява акордово CDEbFGAbBb (т. нар. минор);
- "GbCEbAb" представлява акордово CDbEbFGbAbBb (притъпяващо минора умаление).
"A" и "Ab" са последните тонове по терцовата (както акордово се получава) подредба от "C".
Нека чуем що в настоящата точка, 3, изписах: link. Нещо страшно. Романтика. Основата за т. нар. модална (нежели в тясното значение функционална) музика.
