Придвижването предвид (в отдръпване) "вътрешното" сетиво се "утаява" в мъглявина, но, видиш ли, току виж как фиксирало се най-подир в "ядка" едно вътрешно сетиво би се придружавало от "фиксирала" се в матер мъглявина.
Мъглявина (размиване, хипостаза):
- източникът на вълна се абсолютизира в точка, що пространствено, сиреч орбитално, се потенцира в маса (дълбочина), че струпана светлина се раз-мества из абсолютно пространство;
- вълната се абсолютизира в поле, що времево, сиреч дивергентно, се кинетизира в светлина (повърхнина), че разпределена маса се пре-пространява из абсолютно време.
Слънчева система (релативизъм).
Завръзка: плазмата е кинетизирана маса, пък черната дупка - потенцирана светлина.
----------
P. S. Кант, "Anthropology from a Pragmatic Point of View" ("On the Inner Sense"), пр. Victor Lyle Dowdell:
(1, придвижване) "... there is mental illness, which lies in the inclination to accept the play of ideas of the inner sense as empirical knowledge, although it is only fiction, or to deceive ourselves by intuitions which are formed in accordance with such fictions (day dreaming)."
(2, ядка) "Such a way of thinking often deludes itself with a pretended frame of mind, possibly because it is thought to be wholesome and superior to the lowliness of sense ideas. Accordingly, that which man has purposely introduced into his mind he considers as something that must previously have been there, and he believes that he has only uncovered something in the depths of his soul, which in reality he has forced upon himself."
(3, сетивност) "The inclination to retire into oneself, together with the consequent delusions of the inner sense, can only be brought into order if man is returned to the external world, into the order of the things which present themselves to external senses."
Човешки: или въобще (всякаква) сетивност, или само вътрешна; сантименталният упадък съгласно Кант е по склонност нежели по общофункционален преход. Та тъкмо в щото да се свежда до склонност функционалният преход се състои матристиката; предразположението е колебателността (по живец: че хипостазата не е инертна).
Настроение: че играта на предвидено/ непредвидено - ами засвидетелства живец (нежели "матер").
