Кондензация

Нима просто си говорим, пък било и сериозно? Ами какво правим? "Честоти в пространството (езици)", та "да си говорим е да си говорим на една и съща честота (език)" - каква е връзката? Как се поражда тематика, сиреч току се изрази действие? Честоти, интерференция: колебателната разлика е съотносителна, т. е. колкото е по-голяма тя при едно и също съотношение, толкова по-малка е противоположно. И ето, интерференцията е ограничена съответно между тъждество на редене, че звуковото пространство е честотно - и броене, че светлинното време е пространствено. Изисква се чуваемост и видимост. Собствената честота е резонансна - резонанс е собственото колебание: харесвам Lzzy. Хипостаза. А ти, вие? Не би могло да се присламча без сламката, за която да се хвана, по която да се стека. "Къде са те, къде съм аз!" Или да се изтърся като дъждовна капка в пустиня. Комай ще изчакам що за вятър ще повее, струва ми се. Разлютява се той от пролет към зима, завърта се около една прегръдка: как Кина Къдрева в своята "Приказка за капчица роса" (link) представя сезоните като екзистенциали, при все че картинно. Понеже стилът е непомерен, да, разкривена решетка, през която битието пропада в шахта. Холограма. Изгубеният рай (чиято картинност оригинално е у Милтън). Ще цитирам по протежение 6 откоса, ще разкажа цялата игра, ето: "трепкаше като мънисто по стеблата, а слънчевият лъч я търсеше и цапаше измитите и бузи с разноцветни бои", "утринният вятър започна да гаси звездите", "от хоризонта излетя звънлива огнена стрела", "клатеха се смешно параходи", "голямата обла земя", "тя прекоси студеното празно небе и се понесе над полето". "Клатеха се смешно параходи" - котвата, иронията, едничката позитивна, сполучливата напълно фраза... Фотографията "вижда" цветове, холографията - повърхности. Повърхността се въвежда в светлина посочно. Интерферират с базова "посока" върху холографска плака "посоките". Три компонента, всеки един бива конструкт от другите два. Цветността се привнася.