Дигитализацията, бидейки перфектен метод, дехарактеризира полето: но как би могло поле да се дефинира без дефинитивно конструиране? Скрито поле: електронапрежение причинява електроток; връзката е синтезата съответно от електросъпротивление и електропроводимост (реципрочни). "Мегдан" за поле се открива, отчленят ли се един от друг напреженовият и токовият контур: напреженовият да управлява токовия. Възел на полето е триодът, усилвателната вакуумна лампа. Напрежението катод-решетка управлява проводимостта катод-анод, т. е. отговаря на положено във верига с напреженов източник U съпротивление r; и ето го тока: I = U/r. Та затворят ли се в симетрия два действащи триода, нула е резултантният ток. Какво би се получило, ако сега между двете решетки се появи отговарящо на съпротивление R напрежение? ами I = U/(r + R) - U/(r - R) = U 2R/(RR - rr). Нека r = 0 (става излишно): I = U/(R/2). Ах, R/2 подсказва амплитуда: управляващото тока напрежение, в отлика спрямо U, притежава (в обратна зависимост) амплитуда. Амплитудата е рамката на колебание. Случва се, ето, в триодните балони колебание. Характерът е колебателността!
