Суб-е-ктът е техно-логичен, об-е-ктът - епи-стемо-логичен:
- положението, че, видиш ли, "обектът е повърхнина, чиято кухина е субектът" е непредставимо, сиреч тук вътрешната сетивност идейно в смисъл би била огласяване откъм разногласие (Русо, матернистична философия);
- пък положението, че, не щеш ли, "субектът е кухина, чиято повърхнина е обектът" е представимо, сиреч тук вътрешната сетивност идейно в смисъл е съгласуване къмто съгласие (Мишел Фуко*, функционална философия).
Забележка. Грешката на Уайтхед е, че се тръгва от Хегел (вместо от Кант).
----------
* Без историзма (т. е. без отвлечението).
P. S. Крепостта на времето, Крепостта без почва - неизбежно тук, дори да задълбавам (ето свободата, прояснението, но и страха), се заварвам (рождеството ми е вторичен въпрос: казал ли го е Сартр или се е мъчил да го каже). Би било, да, трансгресивна самонадеяност да искам да "превзема" (импрегнирам и се слея с) Крепостта, колкото и да се свивам с нея или разширявам (т. е. не правя друго). Следва ли обаче да я надлитам? Не че, в орбита, не може (който може). Трябва да се науча да я обитавам, вкл. и летейки (ето моята скромност). Т. е. да се научим да я обитаваме. А и да научим мъртвите, духовете, щото заедно с нас (в добро и зло) да я обитават (ето Арент). За да имаме в своята целокупност на хора бъдеще (визия, вселена) и за да вървим, значи, в Пътеката на посоките и кръстопътищата, Звездната пътека, разгъната, постлана след Астерий. Че това, нежели трансгресивен (с тиранична конотация) повик, е смисълът в лозунга "времето е наше", а и най-вече в думите на Левски; както в делото на Лист, и както в харизмата на Lzzy... Ето го Икар - той не кръжи над Лабиринта, ала не лети към мрака, лети към Слънцето. Ако просто беше слънчасал, крилете му в тая даже ситуация не биха били восъчно скрепени. Най-мрачни, най-заслепени са птиците, които кръжат. Учим ли се за добро, учим се всички. Любовта е пред нас, не и пред "мен". Това е изпуснал Икар, изпускайки с него и себе си. Ta Lzzy Hale беше съчинила песен, "Black Vultures", чуйте и вижте в студиото акустичната версия, съвсем официално, предшества се с разказ:
