Крайният резултат от концепцията за музика (виж "Музиката като концепция", link) е акордът GbCEbAb, терцовото подреждане в лада CDbEbFGbAbBb. Самият акорд обаче би могъл, по собствената си логика, да бъде "огласен" тъкмо терцово, т. е. AbCEbGb. Функционалността изстъпва в тясното си значение. Разваля се концепцията. Различието между двете "огласявания" (voicings) е размяната Gb-Ab | Ab-Gb. Тонът "Eb" се оказва безучастен и може да бъде снет ("C" е отправният тон). Дилемата се разполага между огласените тризвучия GbCAb и AbCGb. Мелодическата стъпка е C-Db. Първото тризвучие, разваляйки концепцията, се разрешава (мелодически) във FDbAb, а второто - в ADbG, напускайки отявлено лада, но и утвърждавайки концепцията. Ала тъй като музикалната функционалност е хармония*, контрастът тук между тясна и съответно широка функционалност се начертава в хармоническото движение (вертикално пренареждане), сиреч AbCGb -> AbDbF (каденца, тоналността Db-мажор, огласяването AbCGb се нарича доминанта на разрешаване) | GbCAb -> GDbA. Нека чуем: link.
Концепцията тук отговаря на т. нар. функционална философия: нищото е условието за възможността от очакване, та нагледът е условието на възможността за красота.
Анти-концепцията тук отговаря на т. нар. матернистична философия: битието е условието на възможността за очакване, та нагледът е условието за възможността от красота.
Функционалната философия "вижда" матернистичната, оставайки, уви, невидима за нея.
----------
* Модалната хармония е мелодия от акорди. Лист, Preludio funebre (Будапеща, април' 1885, S. 206/1): link. Трясъци. Линията възхожда динамически по симетрична през тритонус (Eb-A) скала през басо остинато (в октави низходящо): C#-EbEF | ABbB-C#. За да се оттече накрая просто в октавова монодия (в която пианистът Michael Sayers, изпълнителят, незнайно защо пропуска C#B в третия такт) ... 18 такта. Партитурата: link. Разписана е в сигнатура "C" вместо "C#", за да се подчертае атоналността. Heavy Metal!... Скаловият акорд също е симетричен, явява се C#FA (EbE & BBb са преходи). Т. е. иде реч все-таки за лад, като се има предвид, че тоновете наброяват 7. И ето го тритонуса, симетричния интервал - той огледално разделя двата тетрахорда... Бихме могли с пълно право да зовем тази арматура "Симетричният лад". Обезорнаментираният отговор към Арабската скала. Ново Средновековие.
