Избистряне

(функционалната феноменология)

Резонирам: трепетен съм (душевността ми), пулсирам (телесността ми).

----------

Трепетът е функция от времето "t"
и е отнасящата се ("+") към себе си осцилация (от максимум) "cos":
cos(ωt) + cos(ωt) = 2cos(ωt); 
ω, интензивността (на трепет), стойност е, представям я без кавички;
2, амплитудата (на трепет), стойност е, представям я без кавички;
"=", еквиваленция.

Пулсацията също е функция от времето,
ала е отнасящата се към основата си (ω = 0) осцилация (от максимум):
cos(ωt) + cos(0t) = cos(ωt) + cos(ω0)  = 1cos(ωt) + 1; 
1/1, амплитудата на пулсация ("/", съотношение).

----------

Обективиране на трепета: 2cos(ωt), 3cos(ωt) ...
калибрация: cos[2πt/(T/2)], cos[2πt/(T/3)] ...
ω = 2π/T; 2π, обзорът на трепет; 
T, времевата метрика, периодът на трепет.
Времето, ето, се сгъстява равномерно (фуния),
    пространството се разрежда сходящо. 

 

Индивидуиране на пулсацията: 1cos(ωt) + 1, 1cos(ωt) + 1 + 1 ...
калибрация: cos[x/(1λ)], cos[x/(2λ)] ...

"x", пространственото измерение; 

λ, пространствената метрика, протяжността на пулсация.

Пространството, ето, се разрежда равномерно (фуния),

    времето се сгъстява сходящо.

 

----------

 

Трепетът ми се избистря в ограничаване (видимост), 

а пулсацията ми - в уточняване (чуваемост).

 

"Чувам ги в хоризонт нещата".

 

Тембърът е непосредствено по живец.