travel (link)?" Подбрах по артистична преценка 10 снимки през годините, без да се замислям, и подредих ad hoc съобразно двата афоризма сюжет, чийто подземен пласт прозира като замисленост, едно мечтание при себе си. Помислете си да се извлече с думи което тук в едно изречение може повърхностно да се резюмира: нима човек не би трябвало да бъде с ранг на класически романист! Толкова време я наблюдавам. Концертът е сън, животът е сън. Тя, тя самата... писател съм чрез нея... тя самата е моята белетристика. Жанрът "романна документалистика", обърнатият документален роман... Любимият ми художник е Ван Гог. Хайдегер броди из пасторалното пространство около обувките на Ван Гог. Нищо няма в самите обувки освен воня, би рекъл Сартр. Е, смрадта на отчуждението витае сред обувките на Лизи, но у Лизи аз досягам красотата. Фотографията иззела функцията на изобразителния реализъм, живописците се противопоставили в нефункционалност, прибрали се в импресия; за да тури капак Ван Гог, живописецът-фотограф. И за да се избърне сега във фотографска живопис. Но, ах, някои просто снимат природата... Киното раздвижва мечтанието, киното размътва водите, киното не кръщава. Пък Лизи... кръщавам ви с Лизи. Останалото е изпаднала от изображение експресия, т. е. то е вулкан, градация, да, емоционална градация, огънят, ядрото. И песните, възгледите, предводителят - функционалността по неговите дири. Лавата след една земна комета. Знаете ли, добрата снимка не "запечатва мига", а напротив - там е да разопакова вектора... 4-тата и последните четири са селфита. Тя тук винаги е плавна, докосваща се и прилича на гейша; пък на нечиите и пак проникновени е същевременно хем съсредоточена в себе си, хем разпиляна, въплъщение в самост, макар в комуникация: нищо общо със своята природа и темперамент "fast & furious"... Та присъства в кадъра особено, приютява
го - било интимно (последните 3), било в различни "екзистенциали" на интериор, било кабаретно-вселенски (концертната). Рекламните, злите снимки портретират ламята, стихията, траекторията, божия гняв и веселие, симпатията, пламтящата стрела на времето. Ала изстреляната рефлективно Лизи се колебае между добро (1-вата, 8-мата, 10-тата) и покварено (2-рата, 4-тата, 7-мата, 9-тата) момиче, напомняйки стрелката от скоростомер при стар москвич. Just man. Крушение. Human. Накъде Лизи мисли - ето съвършената яснота, съвършената загадка, Богоявлението. Обема се хоризонт, смешното настрана. Ведрина, бих употребил думата ведрина:
