Езикът дословно - та това е мъдростта. Любомъдрието е заниманието по езичество. Нуждата от съгласие. Необходимостта от съгласуване е предметът на философията. Човек и съществуване. Философията най-напред като критицизъм, сетне като антропологичен екзистенциализъм, накрай като екзистенциална антропология. Понеже философията безпредпоставъчно.
1. Философията като критицизъм.
"Къде, бидейки, се намирам?" Въпросът предвид жизнен свят. Необходимост от матерно съгласуване, сиреч в предпоставка: матер (затворени очи).
2. Философията като антропологичен екзистенциализъм.
"Ето, съм ли?" Че въпросът предвид житейски свят. "И кога, ето, съм? Как, ето, да се намеря? Къде, ето, се намирам?" Необходимост от гледищно съгласуване, сиреч при полупредпоставка: сгляда | матер (отворено око | затворено око).
3. Философията като екзистенциална антропология.
"Къде се намирам?" Въпросът предвид живец. "И как да се намеря? Кога съм? Съм ли?" Че необходимост от общностно съгласуване, сиреч без предпоставка: съобщност | сгляда (отворени очи): общността е сглядата като поставка, т. е. тя е свободата, щото да обичаш люде. Ние. Действителността е по възможност, действителността е по случайност; реалността обаче е по необходимост.
