Насрещното движение: обърнал е гръб пътният знак натам, откъдето се очаква да дойдем. Lzzy Hale "пред вкъщи", Нашвил. Човек винаги, да, още от дивашки времена, е вкъщи; дори да не си е вкъщи; и не би било нелепо, дето навън би могло да
се уточни спрямо вкъщи къде. Ориентир. Снимка от Joe Hottinger, 16 ян.' 2021, Instagram (link). "Why did the Lzzrd cross the road?", ни пита Джо в минало време ("Lzzrd" = Lzzy, the Great lizard). Черно-бяло, бяло-черно; ах, няма що веке да се оцвети! Очакването там за най-сетне край е във въздуха. Цветно блещукат и денем, и нощем звездите. Всички нас в коментарите са се досетили с душите си; тоест никой не е отговорил правилно. Хората, заради карантината, са си по къщите. Пуст е пътят; а и води към опустели сборища. Гущерът, щом е оживено, не би излязъл да го пресича, ако и към близо. Та би си седял вкъщи, пафкащ лула у дома си Големият огнедишащ гущер; да, at the Rock show; да, би се стрелкал из опразнени домакинства, същински вселени. Пък сега? Изпречва ни се тя като голяма симпатична въпросителна - че вкъщи не я свърта да се завърти, пренаселени са с демони свърталищата людски, удивляват я. Пътят е за преднамерени пътници; Световната мъртва змия, пътят, дълъг до безкрай със своето (пре-) разположение, своето горе и долу, своята перспектива, завои, лявото и дясното, отбивките, горите, полята, завръщането от околосветски пътешествия; вместо за хе отсрещната неизвестно къде страна for a living, било затворена бакалия или обявена някога за продан къща. Язвите на пътя, оживлението. Джо, освен приятен човек, великолепен рок-китарист и благороден характер, е с извънредно остър ум, който той осъществява фотографски в мислеща към хоризонт естетика. Хоризонт обемен, хоризонт около Лизи. Нищо, че понастоящем тя действително стои встрани. Нищо - нека всеки от своя страна си свърши работата. Така е с нея в последните минути преди сцена.
