(горчива ирония)
Изплува около музиката новаторска, аристократична в обществен план среда, чийто зачатък, за пръв път, е чисто артистичен и чийто колос, стожер, връх е Франц Лист. Среда трагична в скорошното си осъзнаване за невъзможността от потомство. Та светът някак се е променил, ала не повече, отколкото му предстои да се променя. Съзнание, дето при и след завършека си току се изражда в декадентското движение. Ала в лицата на, все яки по характер и възпитание, пианистката Клара Вик-Шуман, управителката Козима Лист-Вагнер и домакинята Елизабет Ницше-Фьорстер се отразява продоволствено сред семейно-приятелски кръгове из Германия жилав и особен по своята херметичност консерватизъм, що търси да вкорени вместо потомство заветите на своите вдъхновители и... да припечели уж за потомството. Кокетничи той най-подир с, вековен, консерватизма на силните на деня, осигурявайки за политически новатори религия и бит.
