"Яж си в копанката." "OK, ами условията?"
Lzzy: как в своето засрещане музикалното начало в родообщинна оправност е оценъчно, пък водаческо извън.
Във всеки затвор, военно поделение и пр., "желязна структура", би могло да се случват "извращения" (предпоставени са, доколкото човек, за добро и зло, "не е от желязо", и виж при Мишел Фуко); но в родообщинна оправност е валидно "там" и положението (с избърната в абсурда си, виж Камю, абсурд в абсурда, прагматика), че "щом с нас по същество 'не ядеш и не пиеш', ще те действаме по устав". Та в Школата за запасни офицери (Плевен) беше повече от човешко; и тъкмо затова се изкуших, щото още в самото начало да заявя, че няма да ползвам отпуск (уставът не задължаваше): направих пребиваването си свръхчовешко. Хранеха ме, обличаха ме, спортувах, четях, пишех, свирех с китара, слушах музика, спях по режим, живеех по режим, не ми се излизаше до живот. И все пак не съжалявам, че не станах военен. Школата си е школа. Хранят ме, обличат ме, спортувам, чета, пиша, свиря с китара, слушам музика, спя по режим, живея по режим, не ми се излиза до смърт: ето разликата, ето страшното - ала и осмислящото (че у мен здравето ми преди всичко, и виж у Шопенхауер).
"Гръцката трагедия намерила в Сократ своето унищожение.* Безсъзнателното е по-голямо от незнанието на Сократ. Демонионът е безсъзнателното, което обаче, само възпрепятствaйки, тук-там се противопоставя на съзнанието: но това въздейства не продуктивно, а само критически. Най-чудноват преиначен свят! Инак безсъзнателното винаги е продуктивното, съзнателното - критическото." (Ницше, Свитъци, "Есен' 1869", 43, изд. Мацино Монтинари, пр. Димитър Зашев.)
Виж Дисертацията на Киркегор** (както и Габриел-Марселовото "екзистенциализъм" = "неосократика", че и Ясперсовата "трансценденция", а у Левинас - тектониката, но и у Сартр "погнусата", "нищото").
----------
* Появяват се въобще хора на изкуството (симптомът или дори компенсацията) - губи се с времето почвата под краката. Нарича се това у нас родообщинна оправност (византийски комплекс).
** Финал (пр. Стефан Начев): "Скепсисът на хумора се отнася към иронията, както незнанието - към старата теза credo quia absurdum, но хуморът съдържа също една далеч по-дълбока позитивност, тъй като той не се движи в хуманните, а в антропичните определения, той не намира покой, превръщайки човек в човека, а превръщайки човека в богочовек." Себеирония (спасението).
----------
Лист, "Gaudeamus igitur (humoreske)", S. 509 (1870), 8 минути пиано, изп. Дьорд Цифра (1985), аудио: link. Прекрасно произведение! Т. нар. тематично преобразование, отново и отново. Нито се обглежда темата, нито се разработва - тя просто се свири, както се вълнува морето. (Смята се, че Цифра се доближава до както е свирел Лист, форсираната динамика, подчертаната ритмическа еластика, вихреността, "овладяването", "запяването", звуковите ефекти, драматизацията, оставянето без дъх.)
