----------
* Не са го казали. - Толкова ли съм сигурен?
28 януари 2021 г.
Кант и проблемът на езика
Възможността отива на кино, щом езикът е проблем... Зная от беседи с моя учител, че фундаменталните философи са двама: Кант и Аристотел (Шопенхауер, от Шулце, бил подтикнат към Кант и Платон, да се замаже положението). Понеже "матер, диалектиката е по метафизическа благословия, останалото е просто език"*, казва Аристотел. Кант обаче се пита: как чуваме Аристотел? Ами четем го. Как езикът се вписва в което Аристотел пише? Ами отсам сме ние метафизично, пък оттам е светът диалектически (чистият разум критически). Това, що сега отсъства, е практиката (практическият разум критически). Практиката присъства нагледно (съдната способност критически), задейства се матерно (и ето човекоучение от прагматично гледище). Взаиморазличават се през Кант практиката и прагматиката, Идеалът е диалектиката им в своя собствена критичност, т. е. в метафизична рефлексия. И нека кажем: метафизичната рефлексия е условието за диалектическа. Нека, ама (откъм невъзможността) как, дявол го взел: на езика ми е! Метафизическата рефлексия е условието за диалектична, светът е там метафизически, та ние сме тук диалектично; да, обръща ми се езикът да кажа, връщайки се при Аристотел обемисто. ('All it takes and no mistakes' is just a) slip of the to-o-ngue (link). Разпалване. Нима вътрешното сетиво е проблем, именно (с цялата си многозначителност) сетиво? Възможността отива на кино, доколкото езикът (свръхчовечно) е проблем. Функционалната философия (нежели матернистичната). Щеше ли да ми позволи една философска "тук" среда да отработя и се науча на всичко това! Няколко изречения... Не чета немски, нито класически, не владея терминологията и дори техниката, натоварвам имплицитно с феноменология текста си, експлицирам реториката, завързвам символика, но знаете ли, мисля, че бих се захванал с Кант, и то в искрена съработка, вместо с Lzzy, стига да можех да разчитам на елементарно препитание. Иска ми се да мога да разчитам на функционално. Не искам да бъда философ. Ридая ден и нощ, радвам се през сълзи - не на себе си: на нея. "Симфонията е сграда без обител"*, казва Лист... Така се чувствам, така се успокоявам. Тя изпада в отношение към прогресив-рока, както аз - към философията. Learn the basics... The Machine Shop, "I Bleed" (every time you walk away... questions, problems, answers, I've got none), как неусетно, при все че пиково, се натрупва емоция:
