Гъстотата, разбрана тук като условието на възможността за реализация (Найквист): точките на реализация са допирности (т. е. разноцветно) и все пак - тъждествени (Вайерщрас). Пространствената промяна на гъстотата е фиксация във времето (Хайзенберг), ето защо точките там формират континуум (Кантор, Брауер): "да, седмоярка сивота, попълних я с на моята душа боичките и затрептя... току зората пра, оригна се, простря над заден двор Дъгата...".