Зодия Везни

"I find joy in small distractions. Dishes, laundry, cleaning out my closet, or farming out lyrics to a song. I've spent most of my life not being the wifey in the kitchen. It wasn't my path. Buses, planes, cars, hotels, Rock 'n' Roll. I've lived a unique life that no one I know has lived... So these tasks are special. Because this is me, as much as the vicious, freaky, leather jacket, 8'' heel wearing chick you see on stage is also me. We are not one or the other. We are both. And the balance of us is happiness."

Lzzy Hale, 31 ян.' 2021, Instagram (link)

Частното в публичното и публичното в частното.

Сн. Joe Hottinger (думите в снимката и снимката в думите: благоговение).

"We help each other and also are responsible for our own shit, I'm a lucky woman", 
Twitter (link). Бицепсът, бицепсът!

 

 

P. S. Винаги зареян... Самият Джо Хотинджър (31 ян.' 2021, Instagram, link). A lucky man. Великолепен китарист и виртуозен фотограф, забележете сепията в горната снимка, кадровката, обемната фокусировка, съхраненото действие и емоция, хармонията на жеста, хумора... все едно от стар вестник, обнародва се кухненска идилия! 

 

 

Ето ги преди има-няма 9 г. Как го гледа тя, той си е неин; ще се включи тя от средата за малко:

 

 

Език в кавички

Разсъдъкът възприема тялото сред тела, пък разумът съзерцава душата сред души; та душата се сраства с тялото чрез плътта, пък разумът се сраства с разсъдъка чрез "езика". Но невро-логията опровергава плътското начало: колкото повече "нервост", толкова повече "език" (спорът Хегел - Шопенхауер, предвид Халер, 23 март' 1820, Берлинския университет).

Екзистенциална видимост

Изострената екзистенциално неоправност - изострената екзистенциално ранимост.

Божието битие

Пословиците звучат, малко или много, императивно - ала значи ли, че са императиви! Същото усетих у Йоана Златоуста.

Йордан Хлевоуст

Голямото братче

(психоаналитически архетип, едно спрежение съобразно предходния ми фрагмент*)

Собствената история би била тук без значение, стига да се запазва архетипът.

1. Голямо сестриче и малко братче са най-съответстващата комбинация изот брак с патриархат тип "поддържащ матриархат": сестричето (психологически) е облагодетелствано, братчето - обременявано (психологически).

2. Голямо сестриче и малко сестриче са най-съответстващата комбинация изот брак с патриархат тип "доминиращ матриархат": голямото сестриче (психологически) е обременявано, малкото - облагодетелствано (психологически).

3. Голямо братче и малко братче е ядрената комбинация изот орбиталния вариант на брак между "1" & "2", т. е. ето братчето от поддържащия матриархат и малкото сестриче от доминиращия, та децата им: голямото братче се комплексира патриархално, пък малкото опонира патриархално - сиреч голямото братче се държи за малкото братче... общностно!

Забележка: "поддържащ патриархат" (напр. Lzzy & Joe) и "доминиращ патриархат" са съответно типовете матриархат.

Heavy Metal!

----------

* Фр. "Несвоевременен" (link). Не че Несвоевременният, напр. Ницше, се ограничава до този архетип - архетипната сводка се ограничава до него (архетипа)! Идеята ми е да извлека, че несвоевременността не е родно, а напротив - общно определена.

Несвоевременен*

Възможната оправност е същевременна**, действителната - своевременна***.

----------

* Функционалистиката (патриархален комплекс против византийски).
** Патристиката (матриархат): Августин нежели (във византийски комплекс) Златоуст.
*** Родообщинна. Матристиката (патриархат, византийски комплекс). 

==========

Коментар:

1. Идеята тук е, че несвоевременността не е родно, а напротив - общно определена. Трагичната ирония: надежда и безнадеждност. Същността на себеиронията. "Идиотът" на Достоевски е ироничен със своята нетрагична ирония: съществуването на самоиронията, трагедия.

2. Освен ако, видиш ли, самоиронията не че съществува.

3. Иронията като само- и себеирония: звяр (Лизи), който проповядва нравственост во имя любви или сноб, що от слободийската катедра "чете морал" и "психоанализира" - та везната на моето (отправно Среден пръст) одобрение се накланя решително наляво, щом дзверът действително е хумореска, пък снобът - чудовищен.

==========

Основа (Код Lzzy):

Отрицанието не омаловажава, че със самото него би могло да се преувеличава значението на плътта.

"[Отче наш, Който си на небесата] Но погледни, възлюбени, на унизеността на твоята и моята природа, вникни в сродството й, в тази земя, прах, кал, глина, пепел, защото ние сме създадени от земя, и накрая отново се разлагаме на земя. Като си представиш това, удиви се на неизследимото богатство на великата Божия благост към нас, според която ти е заповядано да Го наричаш Отец; земния - Небесния, смъртния - Безсмъртния, тленния - Нетленния, временния - Вечния, онзи, който вчера и преди е бил кал - съществуващия преди вековете Бог. Но ти не случайно си научен да произнасяш тази дума, а за да можеш, благоговеейки пред Неговото име, произнасяно със собствения ти език, да подражаваш на Неговата благост... Затова не може да нарече човеколюбивия Бог свой Отец онзи, който има зверско и безчовечно настроение на душата, защото той не пази свойствата на благостта, които има небесният Отец, но се е изменил в зверски вид и се е лишил от божествено достойнство... Вникни в точността на изразите, как Той ни заповядва взаимна любов и съединява всички с дружелюбно разположение. [I]

[да се свети Твоето име] Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. [II]

[да дойде Твоето царство] ... да презираме настоящето и да желаем 
бъдещето... [III]

[да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята] ... с Твоя помощ и невъзможното става възможно. [IV]

[насъщния ни хляб дай ни днес] И защо да се грижи за утрешния ден този, който може и да не види утрешния ден, и който предприема труд, а не пожънва плод? Надявай се на Бога, Който дава храна на всяка плът. [V]

[и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си] ... изпросваме за себе си същото опрощение, каквото даваме на своите длъжници. [VI]

[и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия] А този, който няма власт и над свинете, как може да завладее хората, бодърстващи и внимателни, пазени от Бога и признаващи Го за свой Цар? [VII]

[защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин] ... на Него подобава всяка слава, чест и царство, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. [VIII]"

Йоан Златоуст, Обяснение към Господнята молитва (извадката е моя, преводът - не)

Полу на игра

Мислиш си, че триумфираш над живота - оказваш се удавник в играта. Но нима не би било низше поражение за триумфиращия и висша победа за удавника да признае себе си за победител в своя собствена игра!

Икономика на трудовото възнаграждение

1. Съобразно матристиката: разменна. Трудът икономически е продуктов потенциал (принадената стойност е интегрална, виж Аристотел за топлината). Заема се работно място. Продуктът се изработва и търгува затворено (т. нар. "бод зад игла").

2. Съобразно функционалистиката*: борсова. Трудът икономически е продуктов градиент (принадената стойност е диференциална, виж Фурие за топлината). Заема се работно време. Продуктът се изработва и търгува отворено (т. нар. "мимоходом"). Необходимо е сподвижничество по внедряване. ("Единственото" различие спрямо родообщинната оправност е продуктовото резултиране, ето общото с т. 1.)

Пример. Lzzy Hale печелеше пряко пари не от изданията - те спадат към 
сподвижничеството, - а от самия туров процес** (3-годишен туров цикъл от албум на албум). Нейните - значителни за родния ни стандарт - авоари са с чисто трудов произход, капитализацията (евентуално) иде впоследствие (банкови дивиденти някакви). Та към 1 ян.' 2021 авоарите на Лизи са изчислени на $3 млн., екстремно ниско за нейното обществено амплоа и ранг, кариера и пр. Тя не че не работи, за да печели пари - ала печели пари, за да работи. Ето как в Wealthy Persons завършва статията (2 ян.' 2021, link): "Lzzу Наlе hаѕ bееn а рhеnоmеnаl ѕіngеr, аnd hеr wоrk ѕhоwѕ thаt. Оnе lеѕѕоn whісh wе саn аll lеаrn frоm hеr lіfе іѕ thе kіnd оf dеdісаtіоn ѕhе hаѕ fоr hеr wоrk. Wіth thаt bеіng ѕаіd, wе wіѕh hеr thе bеѕt оf luсk fоr аll hеr futurе еndеаvоrѕ аnd hоре ѕhе kеерѕ еntеrtаіnіng uѕ lіkе ѕhе аlwауѕ hаѕ." Коронавирусът озадачи ситуацията.

Харесвам Lzzy...

Забележка. Техниката - и тя разменна или съответно борсова - на търговско организиране се взаимосъотнася по широчинно нежели дълбочинно измерение.

----------

* Избягвам термина "функционализъм" (говоря най-обхватно за функционалистика и функционална философия, настоявайки аналитически върху значението "емоционализъм", т. е. насрещу "матристика" и "матернистична философия").

** "He told me that if I was not excited about a song the fans would not be either. Because just as you are connected to the music the fans are connected to you." Lzzy Hale за продуцента на "Vicious" Nick Raskulinecz (Дневникът, 7 окт.' 2018, link).

==========

Грубо казано: не ме топли, дето (все още) имам майка - побиват ме студени тръпки, че (все още) ето, нямам (пък било, а и най-вече, сред наемачите***, разговорите, що с тях провеждам) "фенове" (поне нямам в истинския смисъл на думата)! Сиреч готов съм на всякакви компромиси освен със здравето си. Нали ние, българите, все здраве си пожелаваме. (Виж "Функция по презумпция", link.) Американците се убиват да си пожелават "be safe, stay connected". Не съм като Чезаре Борджия бикоборец, но съм хванал посвоему бика за рогата. 

----------

*** Employers, наш'те се наричат "работодатели": не ти тям, те на теб дават работата ти, дават ти да работиш, благодетелите, чорбаджиите, ръка да им целуваш. "Майката НЕК" - тъй, съвсем буквално, ме наставляваше моята колегия... Налага се да казвам (уви, когато не ми се налага) нещата по най-сложния и просташки начин, за да не ме правят поне умниците на глупак. И нима има спор, че най-големите умници сме българите? И че затова ни самоуправляват мутри... Затова харесвам Лизи - нея, достатъчното ми основание. Велик е Шопенхауер! Отлагам и се надявам, отлагам и се надявам... Кое всъщност отлагам? Нима при мен "на живот и смърт" би било всъщност! Но това все-таки е функция - да разбиваш с глава съборена стена, да си вдигаме летвата. Берлинската стена падна преди повече от 30 години. Летвата там не е вдигната за мен. "... send not to know for whom the bell tolls, it tolls for thee."

Харч

Пари за даване у нас няма - има пари за вземане.

Хилберт Number 1

Гъстотата, разбрана тук като условието на възможността за реализация (Найквист): точките на реализация са допирности (т. е. разноцветно) и все пак - тъждествени (Вайерщрас). Пространствената промяна на гъстотата е фиксация във времето (Хайзенберг), ето защо точките там формират континуум (Кантор, Брауер): "да, седмоярка сивота, попълних я с на моята душа боичките и затрептя... току зората пра, оригна се, простря над заден двор Дъгата...".

Глас и нещо (отзвук)

Суб-е-ктът е техно-логичен, об-е-ктът - епи-стемо-логичен:

- положението, че, видиш ли, "обектът е повърхнина, чиято кухина е субектът" е непредставимо, сиреч тук вътрешната сетивност идейно в смисъл би била огласяване откъм разногласие (Русо, матернистична философия);

- пък положението, че, не щеш ли, "субектът е кухина, чиято повърхнина е обектът" е представимо, сиреч тук вътрешната сетивност идейно в смисъл е съгласуване къмто съгласие (Мишел Фуко*, функционална философия).

Забележка. Грешката на Уайтхед е, че се тръгва от Хегел (вместо от Кант).

----------

* Без историзма (т. е. без отвлечението).

P. S. Крепостта на времето, Крепостта без почва - неизбежно тук, дори да задълбавам (ето свободата, прояснението, но и страха), се заварвам (рождеството ми е вторичен въпрос: казал ли го е Сартр или се е мъчил да го каже). Би било, да, трансгресивна самонадеяност да искам да "превзема" (импрегнирам и се слея с) Крепостта, колкото и да се свивам с нея или разширявам (т. е. не правя друго). Следва ли обаче да я надлитам? Не че, в орбита, не може (който може). Трябва да се науча да я обитавам, вкл. и летейки (ето моята скромност). Т. е. да се научим да я обитаваме. А и да научим мъртвите, духовете, щото заедно с нас (в добро и зло) да я обитават (ето Арент). За да имаме в своята целокупност на хора бъдеще (визия, вселена) и за да вървим, значи, в Пътеката на посоките и кръстопътищата, Звездната пътека, разгъната, постлана след Астерий. Че това, нежели трансгресивен (с тиранична конотация) повик, е смисълът в лозунга "времето е наше", а и най-вече в думите на Левски; както в делото на Лист, и както в харизмата на Lzzy... Ето го Икар - той не кръжи над Лабиринта, ала не лети към мрака, лети към Слънцето. Ако просто беше слънчасал, крилете му в тая даже ситуация не биха били восъчно скрепени. Най-мрачни, най-заслепени са птиците, които кръжат. Учим ли се за добро, учим се всички. Любовта е пред нас, не и пред "мен". Това е изпуснал Икар, изпускайки с него и себе си. Ta Lzzy Hale беше съчинила песен, "Black Vultures", чуйте и вижте в студиото акустичната версия, съвсем официално, предшества се с разказ:

 

Каквото повикало, такова се обадило

Да се оправяш оправно - да се оправдаваш оправно.

Кант и проблемът на езика

Възможността отива на кино, щом езикът е проблем... Зная от беседи с моя учител, че фундаменталните философи са двама: Кант и Аристотел (Шопенхауер, от Шулце, бил подтикнат към Кант и Платон, да се замаже положението). Понеже "матер, диалектиката е по метафизическа благословия, останалото е просто език"*, казва Аристотел. Кант обаче се пита: как чуваме Аристотел? Ами четем го. Как езикът се вписва в което Аристотел пише? Ами отсам сме ние метафизично, пък оттам е светът диалектически (чистият разум критически). Това, що сега отсъства, е практиката (практическият разум критически). Практиката присъства нагледно (съдната способност критически), задейства се матерно (и ето човекоучение от прагматично гледище). Взаиморазличават се през Кант практиката и прагматиката, Идеалът е диалектиката им в своя собствена критичност, т. е. в метафизична рефлексия. И нека кажем: метафизичната рефлексия е условието за диалектическа. Нека, ама (откъм невъзможността) как, дявол го взел: на езика ми е! Метафизическата рефлексия е условието за диалектична, светът е там метафизически, та ние сме тук диалектично; да, обръща ми се езикът да кажа, връщайки се при Аристотел обемисто. ('All it takes and no mistakes' is just a) slip of the to-o-ngue (link). Разпалване. Нима вътрешното сетиво е проблем, именно (с цялата си многозначителност) сетиво? Възможността отива на кино, доколкото езикът (свръхчовечно) е проблем. Функционалната философия (нежели матернистичната). Щеше ли да ми позволи една философска "тук" среда да отработя и се науча на всичко това! Няколко изречения... Не чета немски, нито класически, не владея терминологията и дори техниката, натоварвам имплицитно с феноменология текста си, експлицирам реториката, завързвам символика, но знаете ли, мисля, че бих се захванал с Кант, и то в искрена съработка, вместо с Lzzy, стига да можех да разчитам на елементарно препитание. Иска ми се да мога да разчитам на функционално. Не искам да бъда философ. Ридая ден и нощ, радвам се през сълзи - не на себе си: на нея. "Симфонията е сграда без обител"*, казва Лист... Така се чувствам, така се успокоявам. Тя изпада в отношение към прогресив-рока, както аз - към философията. Learn the basics... The Machine Shop, "I Bleed" (every time you walk away... questions, problems, answers, I've got none), как неусетно, при все че пиково, се натрупва емоция:

 

 

 

----------

 

* Не са го казали. - Толкова ли съм сигурен?

Преди

Харесвайки ние Lzzy, тя съобщава в емоционалната градация на песните си нас (IT): та харизматиците на общността бяха пришълци! Нас (диалектична рефлексия ведно с Лизи) ни няма отнапред. Че противопоставката тоталитаризъм/ либерално-консервативен глобализъм, ето, отстъпва на тотална глобализация (поселяване, метафизическа рефлексия). Heavy Metal! Къде съм по време на-сън? Търпеливост и грижа! (Налага се да казваш нещата по най-сложния и просташки начин, за да не те правят умниците на глупак. И нима има спор, че най-големите умници сме българите? И че затова ни самоуправляват мутри... Затова харесвам Лизи - нея, достатъчното ми основание. Велик е Шопенхауер!)

Романтизмът като обществено явление

(горчива ирония)

Изплува около музиката новаторска, аристократична в обществен план среда, чийто зачатък, за пръв път, е чисто артистичен и чийто колос, стожер, връх е Франц Лист. Среда трагична в скорошното си осъзнаване за невъзможността от потомство. Та светът някак се е променил, ала не повече, отколкото му предстои да се променя. Съзнание, дето при и след завършека си току се изражда в декадентското движение. Ала в лицата на, все яки по характер и възпитание, пианистката Клара Вик-Шуман, управителката Козима Лист-Вагнер и домакинята Елизабет Ницше-Фьорстер се отразява продоволствено сред семейно-приятелски кръгове из Германия жилав и особен по своята херметичност консерватизъм, що търси да вкорени вместо потомство заветите на своите вдъхновители и... да припечели уж за потомството. Кокетничи той най-подир с, вековен, консерватизма на силните на деня, осигурявайки за политически новатори религия и бит.

Романтиката днес

Сп. Time, 28 окт.' 1974, 
"Art: The Awe-Struck Witness", 
краят (link):

 

"... Friedrich had one last word. 
'If [the artist] sees nothing within him', he wrote, 

'then he should also refrain from painting what he sees before him...'"

 

 

Част втора. Caspar David Friedrich, "Wanderer über dem Nebelmeer" (1818), 
"Странникът над морето от мъгла":

 

 

 

Част първа. Joe Hottinger, "Harder Kulm - Top of Interlaken" 

(13 юни' 2019, заглавието е от автора):

 

 

"This was a good day in June' 2019. We played Greenfield festival in Interlaken, Switzerland. After our set we hiked to the Interlaken Harderbahn and took a cable car up to Harder Kulm for an amazing view of the lakes, town, and the Alps." Joe Hottinger, 25 ян.' 2021, Instagram (link)

 

Импрегнирал е със златото на слънцето черно-бял фотос, изключителен майстор е Джо! Слънцето грее с усмивката на Lzzy. И дълбок мислител: огряла е тя фестивала, пък чрез него - житието на града и битието въобще. Чезне природата, чезне и културата, историята... Извел е Джо слънцето на паша (метафората не е моя). И един ефект тип Едгар По: сянката, която Лизи, the Dark creature, хвърля в долината.

Най-малкото общо кратно

Поне съм заедно със себе си чрез Лизи.

Period

"I've had my own bouts with anxiety and depression as of late, it helps going to a therapist, I make an appointment once a week or every other week" (Lzzy Hale, 26 ян.' 2021, Twitter, link).

Manowar - My Best' 2020

"Baby, I was born to play music, 
I'm a man with a screaming guitar"

Manowar, "Metal Daze"

Една равносметка... Поведенческата музика се нарича Folklore, агресивният фолклор се нарича Rock 'n' Roll, бойният рок-ен-рол, вкл. най-бойната и монолитна рок-ен-рол-песен за всички времена, шедьовърът "Blood of My Enemies", се нарича Manowar. Иде реч за 24 песни, издадени в 6 последователни албума през периода 1982 - 1988, т. е. откъм самото начало, та докато Ross "The Boss" Friedman, китаристът, е в групата. Съюз между евреин и двама италианци от щата Ню Йорк, запознава ги страните (и ги насърчава*) R. J. Dio по време на турнето с Black Sabbath "Heaven and Hell" (1980). И тримата - 54-ти набор. Особеното е, дето смятам, че предполагаемата 25-та, а именно "Hail and Kill", все пак няма място... Мъдри се отдолу отпратка за листата ми в YouTube. Вътрешната подредба съобразих. Рос накрая го уволняват заради... да, заради блуса. Пък стилозадаващата, емблематичната песен е тъкмо "Battle Hymn", представящата неповторим по американски синтез от блус, марш, химн и мюзикъл. Най-сложната е "Secret of Steel", най-поетичната - "Mountains", най-екзалтираната - "Kill with Power", най-езическата и епична (изобилстваща от дивашки крясъци) - "Hatred", най-хитовата - "Army of the Immortals", орфическата - "Each Dawn I Die", фаустовската - "Bridge of Death", най-драматичната - "March for Revenge", 
пиратската - "Hail to England", зрялата (единствена с емоционална градация**) - "Revelation", най-патетичната - "Sign of the Hammer", разказвателната - "Defender", кралската - "The Oath", лебедовата - "Black Wind, Fire, and Steel", с виртуозното китарно соло - "Blood of the Kings"... Manowar тръгват от Kiss. Подборката окръгля легендарен остров сред морето от популярна музика. Но аз, гимназистът, мислех подсъзнателно, че това ще продължава и ще се развива вовеки. Целият албум "Hail to England" практически е вътре, бидейки слитъкът. А предходният - подстъпът, фигурират всички без първата.

01. Battle Hymns' 1982 - Metal Daze
02. Battle Hymns' 1982 - Dark Avenger
03. Battle Hymns' 1982 - Battle Hymn
04. Into Glory Ride' 1983 - Secret of Steel  
05. Into Glory Ride' 1983 - Gloves of Metal
06. Into Glory Ride' 1983 - Gates of Valhalla
07. Into Glory Ride' 1983 - Hatred
08. Into Glory Ride' 1983 - Revelation 
09. Into Glory Ride' 1983 - March for Revenge
10. Hail to England' 1984 - Blood of My Enemies
11. Hail to England' 1984 - Each Dawn I Die
12. Hail to England' 1984 - Kill with Power
13. Hail to England' 1984 - Hail to England
14. Hail to England' 1984 - Army of the Immortals
15. Hail to England' 1984 - Bridge of Death
16. Sign of the Hammer' 1984 - Thor
17. Sign of the Hammer' 1984 - Mountains
18. Sign of the Hammer' 1984 - Sign of the Hammer
19. Sign of the Hammer' 1984 - The Oath
20. Fighting the World' 1987 - Defender
21. Fighting the World' 1987 - Holy War
22. Fighting the World' 1987 - Black Wind, Fire, and Steel   
23. Kings of Metal' 1988 - Pleasure Slave
24. Kings of Metal' 1988 - Blood of the Kings

LINK

----------

* Както 2009-та, на турне с групата Heaven and Hell, насърчава, при последната в живота си концертна изява, Lzzy Hale, 83-ти набор.

** Срв.: у Lzzy Hale е всяка песен.

(3/3) Функционалният упадък (преходът му)

Придвижването предвид (в отдръпване) "вътрешното" сетиво се "утаява" в мъглявина, но, видиш ли, току виж как фиксирало се най-подир в "ядка" едно вътрешно сетиво би се придружавало от "фиксирала" се в матер мъглявина.

Мъглявина (размиване, хипостаза): 

- източникът на вълна се абсолютизира в точка, що пространствено, сиреч орбитално, се потенцира в маса (дълбочина), че струпана светлина се раз-мества из абсолютно пространство;

- вълната се абсолютизира в поле, що времево, сиреч дивергентно, се кинетизира в светлина (повърхнина), че разпределена маса се пре-пространява из абсолютно време.

Слънчева система (релативизъм).

Завръзка: плазмата е кинетизирана маса, пък черната дупка - потенцирана светлина.

----------

P. S. Кант, "Anthropology from a Pragmatic Point of View" ("On the Inner Sense"), пр. Victor Lyle Dowdell: 

(1, придвижване) "... there is mental illness, which lies in the inclination to accept the play of ideas of the inner sense as empirical knowledge, although it is only fiction, or to deceive ourselves by intuitions which are formed in accordance with such fictions (day dreaming)."

(2, ядка) "Such a way of thinking often deludes itself with a pretended frame of mind, possibly because it is thought to be wholesome and superior to the lowliness of sense ideas. Accordingly, that which man has purposely introduced into his mind he considers as something that must previously have been there, and he believes that he has only uncovered something in the depths of his soul, which in reality he has forced upon himself."

(3, сетивност) "The inclination to retire into oneself, together with the consequent delusions of the inner sense, can only be brought into order if man is returned to the external world, into the order of the things which present themselves to external senses."

Човешки: или въобще (всякаква) сетивност, или само вътрешна; сантименталният упадък съгласно Кант е по склонност нежели по общофункционален преход. Та тъкмо в щото да се свежда до склонност функционалният преход се състои матристиката; предразположението е колебателността (по живец: че хипостазата не е инертна).

Настроение: че играта на предвидено/ непредвидено - ами засвидетелства живец (нежели "матер").

(2/3) Zoom, функционалност и еластика

1. Мащабът е височинна проекция на мяра.

2. Мярата на (защо!) придвижване е дължината (λ) на вълна; амплитудата (A) на вълната е височината на мащаба (Δx) на придвижване:

    Δx² = λ² - A².

3. Амплитудата е в права пропорция на скоростта (v) на преместване на източника на вълната спрямо ефир.

4. Времето (Δt) на придвижване изразява в пълнота ефира (ритъм, атмосфера).

5. Скоростта (че Δx върху Δt) на придвижване е скоростта (c) на разпространение спрямо-в ефира минус на преместване на източника спрямо ефира:

    Δx/Δt = c - v;

    - източникът се премества обратно на разпространението;
    - скоростта на придвижване не може да бъде отрицателна.

Началното условие, периодът (T) на вълната: v = 0 -> λ/T = c:

    λ = cT -> A = vT.

6. Формулировката (Преобразование на Лоренц): λ = (λ' - vΔt)/√(1 - v²/c²); λ' = cΔt.

Zoom (математическа наивност): λ = Aλ'.

Статичният мащаб и zoom-ът са неразличими - мащабът на придвижване не е zoom.

7. Факторът на Лоренц: √(1 - v²/c²). Преобразованието на Лоренц "сяда" в Галилеевото (λ = λ' - vΔt), та придвижването иде (интерференчно) за разпространение* - и ето че в уклон към невъзможност е абсолютното преместване.

8. Вътрешното сетиво. 

9. Физически релативизъм (адитивността): определеното по гравитация нежели по амплитуда преместване и/ или (което е същото) определеното спрямо "себе си" нежели спрямо-в ефир разпространение (Айнщайн); еластика, пределно разпространение.

----------

* Конвергенцията общностно е конгрегация. Чудесно, в едноименната им песен (link), е казано от Metal Church:

"Congregation rises, starts to chant a hymn
Of evil, lust and hatred, the roots of every sin;
The priest, he stands before them, tells them why they are this way,
Why they worship Metal gods each and every day."