Гравитонът

            Денормализация: точка иманентно срещу собствения си фон
е определена в просвет уклончиво,
т.е. с √ от масивността си (m_p), чрез равномерно (V_g)
разграфен потенциал (±V_e) → √m_p = ± V_e/V_g
(гравитация) → V_g = ± V_e/√m_p. Инфлексорен просвет.
            Ренормализация: такава точка се уклонява в тензор (тензорика),
щом фонът се сведе в орбитала,
пък и щом просветът се изведе в (моето) излъчване.
            Но ето че спинорът (ψ = e^{±(1/2)(t - x/c)}), от своята анихилация (±),
се отдава собствено в равномерно разпределени
такива точки (физична вселена):
гравитон, V_g = ± V_e/√m_u; V_e = const;
m_u = lim_n→∞(nm_p); n = 1, 2, ...
(фонът се оттегля екзистенциално!).
            t, времето; x, пространството;
            c, бързината на разпространение.
Просветът (| разсветът) на физичната вселена
(| вселенската тензорика) е суперпозиционен.
            Вселенската тензорика:
1) "спинор без спин", m_p = 1 (гравитачна маса)
& m_u = 4πr_u² / 4π = r_u² → m_u/m_p = r_u²,
r_u е радиусът на "вселенския спинор" (Big Bang);
2) "гравитация без гравитон", r_p = 1 (трансцендентално),
радиусът на точка & r_u/r_p = lim_n→∞(nV_e / nV_g) = V_e/V_g (n = 1, 2, ...).
            r_u(t)↑ → [V_e(t)/V_g(t)]↑ (разсвет → просвет); V_e(t) = const.
            Kernel-ът е безоснователен, гравитонът е основателен безднено.