(но имаш ли друго предложение?)
cos(u→, v→) = cos(v→, u→).
Операцията "u→ v→" не диктува измерност:
ами защото u→ v→ = v→ u→ = uv cos(u→, v→) = vu cos(u→, v→).
Обаче операцията "u→ / v→" диктува двуизмерност,
която при "u→ / v→ = u→ / [v cos(u→,
v→)]" изчезва.
Векторът q→ = u→ / [v cos(u→,
v→)] сбира към
a = |u→ / [v cos(u→,
v→)]| в основата си своя околност.
q = a + bi + cj + dk (т.нар. кватернион),
i² = j² = k² = - 1 = i² j² k².
Re(q) = a;
Im(q) = bi + cj + dk.
| Im → Re: dIm(q)/dt * = dH(q)/dRe(q) ** |
| |:
| Re → Im: dRe(q)/dt *** = - dH(q)/dIm(q) **** |
t, времето в пространство-времето;
H(q) = 0, т.нар. хамилтониан, енергията всеобхватно.
* Бързината на изменение сред пространството ("във филма").
** Интензивността на времепотенция ("животът").
*** Бързината на изменение сред времето ("на живота").
**** Интензивността на пространствокинетика ("филмът").
