(неизказаното на Ницшевото "За трите метаморфози", пр. Ж. Гълъбова: link)
I. Оголване: "просто си може да функционира който не мож' се аргументира,
та просто си може да властва който не мож' функционира".
II. Обличане.
1. Законът си е закон, аргументирането като основание за функциониране.
2. Законодателство, функционирането като основание за аргументиране:
2.1. "добре се разплащам, защото добре ми плащат,
всичко е по закон, воля за оперативен разход";
законът не струва, щом е платежната функция,
т.е. разплащателният аргумент;
2.2. "добре ми плащат, защото добре се разплащам,
всичко е по силата на закона, воля за капиталов разход";
законът си струва, щом е разплащателната функция,
т.е. платежният аргумент.
Ценността на закона е въз-можността да:
1. се аргументираш;
2. функционираш;
2.2. властваш.
Преходът* "1" → "2.2" е "тунелен" през прехода "I" → "2.1".
----------
* Франц Брентано: отвращение от разплащателния аргумент,
както пък погнуса към платежната функция.
