(просветска лекция за моята приятелка)
Че надеждата е за кьоравите;
та платежният ключ
не е ключ, с който се отваря каса,
но е ключ, с който се достъпват пари
(тънка, съществена е тази разлика).
1. С платежна карта: зная първоначалната парола не
защото притежавам платежната си карта,
но защото платежната ми карта е с уникално,
т.е. ведно с личната ми карта назначение;
надеждно е, ала без надежда.
2. Със SIM*-карта: зная първоначалната парола,
защото притежавам SIM-картата си;
но ето че отсъствието на уникално при SIM-картата
(вместо да е регистрационно) назначение
се компенсира от платежния оператор,
компенсация, която не може обаче да бъде валидна
освен чрез обръщаща внимание по същество Прокуратура**,
що пък от своя страна е валидна чрез висша уникалност,
общностната логика, нежели насипната, "кьорав карти не играе"
(виж фрагмента ми "Инструменталното доказателство и Божията помощ": link,
както и "Помирително предложение с Равновесието на Наш": link).
Ами светът се движи откъм сляпото петно, движи се с надежда. Тарикатчиева...
----------* Subscriber Identity Module.
** Procure, "прогрижвам" | Prosecute, "преследвам".
