Хайзенберг:
вълнова неопределеност.
A = -|+ ja,"векторът" на пространствената
вълнова гъстота;
B = +|+ jb, "векторът" на времевата
вълнова гъстота;
F = +|+ f = +|+
1, вълновият "вектор"
(амплитуда
вместо "дължина", фаза вместо посока).
Двувариантни "вектори" (|), понеже
F² = A² + B² = (αA + βB)²
= α²A² + β²B² + AB (αβ + βα), та
F = αA + βB;
α² = β² = 1 & αβ = - βα:
|
0 1 | | 1 0
|
α = | | & β = | | → a + b = ± j.
|
1 0 | | 0 -1
|
Шрьодингер: вълнова функция.
ψ = cos[ω(x/c
- t)]:
t, времето реално
момент по момент;
x, пространството реално точка по
точка;
c, бързината на разместване;
ω = 1, вълновата гъстота.
Вихрова мъгла: Хайзенберг =
Шрьодингер.
Въртене, чиято скорост е линейна (нежели
ъглова) *:
-
всяко в случая придвижване е централно → sinc(tπ), Фурие;
- скоростта на всяко в
случая придвижване е
бързина,
една и съща,
на
разпространение → c, Айнщайн (Нютон & Максуел).
* Спинор, функцията на вълново придвижване:
ψ = e±j(1/2)(t
- x/c) ← sinc(tπ), "център".
Та в спинорната компактност (±) "центърът"
мимоходом просветва
(шахматът не допуска риск, cue-ball-ът се превръща във фокуса
на иманентно членоразделение**).
----------
** И ето го отнапред себефокусирането,
инфлексора
(без който пък няма нужда от това;
но реалната аргументация,
когато е житейска,
не е по същество).
P.S. Ясно защо си скъпи думите.
