Ренормализация

Нормализация (Айнщайн): физичното пространство и време (Нютон) се свеждат във физично пространство-време. 

Денормализация (Дирак): спинор, всяка точка от повърхнинното единство (заряд) на спинора схожда към масата на спинора.

- Като че щом масата на спинора се пренебрегне, спинорът се свежда в честотновекторен източник, та скаларното (т.е. квантовото) поле се свежда в плътно (т.е. електромагнитно) поле, пък физичната вселена се свежда във вълна: и ето че анихилацията се свежда в електрически ефир. Ами електромагнитното (т.е. плътното) поле, вселенската физична вълна и електрическият ефир не са едно и също - формира се т.нар. фотон.

- Като че щом зарядът на спинора се пренебрегне, спинорът се свежда в тензорен сточник, та скаларното (т.е. квантовото) поле се свежда в безплътно 
(т.е. гравитационно) поле, пък физичната вселена се свежда в гравитация: и ето че анихилацията се свежда в гравитационен ефир. Ами гравитационното 
(т.е. безплътното) поле, гравитацията и гравитационният ефир са едно и също - формира се т.нар. физично пространство-време.

Ренормализация: точката откъм физичната вселена се свежда в движещ се из физично пространство-време фотон. Т.е. ренормализираният, една абстракция изот "нашия" заедно, свят е "във", нежели чрез физична вселена.

И ето че предприемането ти ще се приема за абстракция, не се ли гмуркаш отвъд ренормализацията (структурата). Понеже тъкмо посредством структура неустойчивото структуриране се свежда към устойчиво - вместо просто да се структурира устойчиво.