Задавам си основния философски въпрос... Изначалната точка е постулирана. Пресечната точка е безлична - тя нищо не може да каже. Върховата точка е на размер. Допирната точка е плаваща. Посочената точка е фиктивна. Тензорната точка е изменчива по средоточие... Остават двата взаимно перпендикулярни вектора с общо начало: че приближат ли се един към друг - ами сдобиват с характер своето начало, точката. Единият вариант е произведението: произведението между двата вектора води до скалар, та точката се обезхарактеризира, оказва се координация
(към скоростната динамика, Lagrange). Другият вариант е частното: контракоординация, частното отношение между двата вектора задава двуизмерност, която се снема от резултата, сиреч от резултантния вектор. Вектор в пустота. Перспектива в своята bi + cj + dk, i² = j² = k² = i² j² k², околност плюс величина a в своята основа 1. Ала двете страни са взаимонесъпоставими. Компоненти са от едно цяло q и следва да се съвместят: q = a + bi + cj + dk, i² = j² = k² = - 1 = i² j² k². Компонентът bi + cj + dk е въ-ображаем: bi + cj + dk = Im(q). Компонентът a е реален: a = Re(q). Затваря се енергия H: H(q) = 0. Бързината, с която се изменя въ-ображаемият компонент, отговаря по реалната интензивност, с която се изменя енергията: dIm(q)/dt = dH(q)/dRe(q); t обозначава времето. Пък бързината, с която се изменя реалният компонент, отговаря срещу въ-ображаемата интензивност,
с която се изменя енергията: dRe(q)/dt = - dH(q)/dIm(q). Получава се в сглобка импулсна динамика, вихрова мъгла. Нейният откривател, William Rowan Hamilton, е нарекъл q кватернион; функцията (орбиталата) H(q) се нарича хамилтониан.
И ето, за "вихровата мъгла" L.E.J. Brouwer съобразява, че "in any non-empty compact convex set x mapped to itself by continuous function f there is just one point X such that
f(X) = X". Моноид, чрез който алгебричната структура H(q) е поставена като помен q: dq/dt = dH(q)/dRe(q) - dH(q)/dIm(q). Това има в точката.
