Процедурно ядро, та без значение дали навътре, или навън, върти то с една и същата линейна скорост пласт по пласт плъстяща се къмто периферията на разпространение мъгла.
Постъпи периферно импулс*, изтласка съответно себе си мъглата енергийно* къмто ядрото, пренареди се съответно процедурата на въртене, отблъсне се към енергийното* си началие мъглата.
Но току ето че на мъглата енергията* е издърпана пласт от пласт като със спринцовка. Спихнало се е ядрото. Импулсивността се е вляла. Въвлечена е инерционно в изпъкнало деформиране пластика.
Оформя се кълбова мъглявина. Нейната граница на центробежност е мярата в отсъствието на равновесие, ядрото.** Възцарил се е процедурен колапс. Нагнетил се е заряд за анихилация, процедурен скелет.
Контраграничност: процедурният скелет е все по-дълбок, но и дълбок спрямо квазипроцедурната динамика.
* Спинор, потопен в абстрактно поле.
** Т.нар. ренормализация.
