(по Асен Василев, финансист)
1. Латиноамериканският икономически модел: "добре се разплащам, защото добре ми плащат, всичко е по закон, воля за оперативен разход"; законодателството не струва, щом е платежната, ето, функция, т.е. разплащателният аргумент. Пък идеята над този модел е, щото конкурентоспособност и конкурентонеспособност нека не се взаиморазличават - конкурентен се става, та малко или много. И ето че общественото благо трябва да се държи (?!). (Моята приятелка е поддръжник.)
2. Що, да речем, се получава, щом общественото благо се пусне? Разложение. Мнозинство се отпусне в разпашой, пък малцинство се отврати от разплащателния аргумент и се погнуси от платежната функция; че каже си: "ами току виж добре ни плащат, защото току виж добре се разплащаме, всичко, видиш ли, е по силата на закона, воля за капиталов разход; законодателството си струва, щом е разплащателната функция, т.е. платежният аргумент". (Поддръжник съм.)
3. Но подобно малцинство все пак няма как да се заяви, когато разпашоят, както и преди, е все още нарочно регулиран.
Шумен, 20 юни' 2024
