Точката се разпуква* на:
- интерферентно поле ("полето");
- абстракт ("абстрактът");
- пространствена проекция ("проекцията");
- времева хипостаза ("хипостазата").
----------
* Пък "еволюира" по Платон.
(Граничността на фигурацията:
- Механиката на Лагранж,
че полето се проектира у ефирна абстракция,
понеже абстрактът е доходил в хипостазата;
- Редът на Фурие,
че полето хипостазира у ефирна абстракция,
понеже абстрактът е доходил в проекцията;
- Фототензориката на Айнщайн,
че полето (интерферентното!) се иззема в абстракция,
понеже Механиката на Лагранж и Редът на Фурие са конволюирали.)
отвращение, ето, относно хипостазата →
→ погнуса относно полето →
→ абстрактът току се изначално ** конкретизира през проекцията.
----------
** "Еволютивният" инкремент в своя засрещащ
(нежели екскрементален) интегритет
резултира в инволютивен скок.
