(виж фрагмента ми "Падеж": link)
Онези избиратели, които трябва да бъдат спечелени, се както и спечелените отвращават към изгледа по предприемачество - погнусявайки се през "общественото харвардство", та закъм надеждата от битовата находчивост. Пък мен в минало време печалбата не ме занимава, търся да се отърва от винителния падеж: отвращавам се именително към битовата находчивост, погнусявайки се през отсъствието на общност, общественото разложение, та закъм изгледа по предприемачество... Понеже битовата находчивост им е в кърпа вързана - но тя ги заблуждава, че са сложили в джоба си общественото харвардство, употребената носна кърпа: че както се пръкна, ще си отиде, тоест изневиделица. И че всяко чудо е за три дни. Ами то, казвам аз, общественото харвардство ("уж-принципът"), се иззе, да, в общественото разложение ("уж-мощите"), което по този начин шупна; и което в последица, за да не кипне - въпреки че може и да кипне, - се разстила извътре около градиент. За да бъде скоро засегната откъм своите устои битовата находчивост. Защо ли? Защото "има Господ" и справедливостта не вървят ръка за ръка - бият си изконно шамари.
