Разговор и цел

Ами у нас не се позволява понастоящем, щото публичният разговор да ти бъде цел нежели умение за личен: изпречат се в симбиоза проформата и обществените мрежи, подхлъзнеш се да се съзнателно или подсъзнателно прицелиш за личен като за пристан и приключиш в съобщителна безпомощност, овъргаляш се в паякова слюнка, освен че в собствената си злост и че в собствената си жалост... Пък аз на изкушилите се не позволявам, дето личният разговор да бъде цел, отмъщавам си във философско спокойствие, чиято жестокост лъсва, блесва посудата, сред която ми е прекипяло, 
и все по-напред, все по-нагоре, да, откогато, ето, не позная страх. Но вий кои сте? "Двери открываются! - Двери закрываются!" Вие някога ще ме последвате ли?
"Anger rideth with the one that knows no fear, whose eyes like fire, whose heart's like ice; and spirit rideth with the ones that know no fear..." (Olve Eikemo чрез Harald Nævdal) ... Позволявам извън моментите, в които или аз съм много прос, или тя е много злобна. Нима са характери?

----------

Веселяшки електро-фънк-кавър върху страховитата "Sons of Northern Darkness", 
от която е любимият ми (виж по-горе) цитат. Интерпретаторът се е гримирал подходящо, усвоил е съответното блещене... Та вариантът разкрива в музикално-теоретичен план "виеличния безутешно" усет на Олве за хармония. Гениалният миг с цитата възлиза при 1:05, чуйте и вижте как не е за вярване настроението, 
чийто носител е тази песен. Да, песен е, Black-Metal-жанрът я прави да не е: