Обгражда теб вторична възбуда, що свързва подчинително съзнанието ти с Нея,
слага юзда на първичната и не позволява кулминация, нито отдръпване. Поставен си неизтощимо на денонощно разположение. Та единственото, което те сковава при себе си, е продоволственият страх. Творческият ти порив по Нея, вместо, уви, в конкурентоизграждаща професия, се излива в нестихваща поредица на философстване.
