Рози
По кривата алея
на розите вървях,
когато през полетата повея
шумът на късен, пролетен отех.
Девойки с бисерни глави,
във рокли - ярко-жълта свила,
ме гледаха с копнеж над новите треви,
че първата любов ги беше запоила.
На песъчливата пътека
едничка роза бяла,
разсипана трепереше, жълтееше полека,
с кафяни бръчки веч главата си навела.
Не знам, но тя -
тя толкоз много ми хареса!
Като съчувствие потъна ми в кръвта
последната въздишка, що разнесе.
Кой знае, може би,
защото ТИ си надалеч от мене?!
Защото в страх сърцето ми заби,
защото аз отдавна съм смутена.
Яна Язова
(1931, стихосбирката "Язове",цикълът "От Земята до пъкъла",
била е на 18-19 г.)
Т.е. как звучи гениалната женска поезия.
