Че у човек присъства страх, за да се върви с добро и зло, вместо за да се затъква с идеал и залък; т.е. човешкият характер е присъщ на свободата, пък например животинският сам по себе си е извън свободата, понеже господ знае каква идея стои пред един уж нечовешки у каквото и да било характер. И ето как, затъкнат с диалектиката между идеал и залък, страхът трябва да излезе, лумне на повърхността чрез разложение - та няма как идеалът и залъкът да се помирят помежду си без тоталитарно състояние; а тоталитарното състояние чисто и просто подтиска страха, знае го там, притопля го... Пределният културно страх е у викингите, самураите и пр. "Anger rideth with the one that knows no fear, whose eyes like fire, whose heart's like ice; and spirit rideth with the ones that know no fear..." Olve Eikemo чрез Harald Nævdal.
Това е моето дарование, моят ум и моето желание.
