(нежели София Лорен),
двамата в средата на снимката,
как "дърт козел млада върба лющеше"
(шегувам се, но майтап няма,
тя, разбира се, отрича)
Вълнуваща жена, познавам една друга единствена такава. Таксито, заведението, пейката в парка, пикантният поглед върху тирамисуто и т.н. - изпадаш пред нея в състояние, което психиатрите наричат дереализация, но знакът, макар с лека тъга,
е положителен. Нейната ръка студенее върху твоята, и чуваш нейните думи как звучат на сбогуване и някак металически. Та тя е изсмукала тревожността ти, оставя те с твоята ретроспекция... О, ами все едно че някой с приятна изненада те е с взлом разбудил от дрямката на летния следобед, пък незабравимо.
P.S. Може този ден (вечер) да са се начаткали без консумация.
