7 април 2024 г.

Диаболическият императив

Ами дяволите да "ни" вземат.

P.S. Изтъпаних се монумент в пантеона на философската слава... Бродя, не шофирам, не се парфюмирам, обличам се по дечковски. Навърших, ето, на Благовещение, 52-рата си година и жените необяснимо за мен започнаха да ме заглеждат - в парка, хранителния магазин и пр., местата, където от години ходя, - че и ми се усмихват подчертано, поздравяват ме ту стеснително, ту предизвикателно, държат се с мене в края на краищата мило, стига да не са туркини - които, напротив, ме гледат вече изпод вежди, мръщят ми се и се заяждат с мен при неловко препречване например, или на каса и др., разпознавам ги, такъв е районът... Аз не разполагам с пособия да се отстоявам любовно в обществен план, пък в домашен съм тъй или иначе отявлен хрантутник, нищо че отдавна живея сам в мое собствено жилище. Т.е. ще лъсна жалък идиот още при първа среща. Пък и те няма как да знаят, дето сърцето ми е пълно с Нея и всичките ней пособия. Но може тъкмо това да ми се изписва в обаяние - и в прекаляване с тренировките, както и с интелектуалните ми качества. Шумен, 7 апр.' 2024.