Времето на погледнатата външно инвестиция е
полезно -
някой се е нагушил.
Обратното е през коефициента (k) на полезно време.
1. Времеемкостта е произведението от
времепотока и времеудържането.
2.
Времеудържането е частното от времепотока и времепропускливостта.
3.
Времепропускливостта е все същата.
----------
Извод:
времеемкостта се представлява от квадрата на времепотока.
Процесуално множество, P = {p1, p2, ... pn}, с виртуален "бияч" p.
Работен показател, средната върху остатъчната времеемкост,
(1/n) ∑i=1n t²(pi) / t²(P/n) → {√[(1/n) ∑i=1n t²(pi)] / t(P/n)} 100 [%] = k[%],
току инструментален показател, ефективният времепоток върху остатъчния.
Но как ли остатъчният времепоток да се отрече?
Процесуалната времеемкост е сборът от ефективната* и остатъчната,
(1/n) ∑i=1n t²(pi) + t²(P/n) = T² → t(P/n) = √[T² - (1/n) ∑i=1n t²(pi)] →
→ 0% ≤ k(t)[%] = √{∑i=1n t²(pi) / [nT² - ∑i=1n t²(pi)]} 100 [%] ≤ 100%
[0 ≤ ∑i=1n t²(pi)] ≤ nT² / 2]; T = f[k(0)], началното условие
[при което пък T(p) = T(P)].
Ами pi се взаимодопълват, [∑i=1n
t²(pi)]max = nT² / 2.
Форма: n = 1; T = 1 → k(t) = t / √[(1 - t)(1 + t)]; 0
≤ t ≤ √2 / 2.
Та
t / √[(1
- t)(1 + t)] ≈ (1 / π/2)
tg(t π/2); -1 ≤ t ≤ 1 →
→ k е с характера на скорост на процеса в T.**
Съпоставка t / √[(1 - t)(1 + t)], 0 ≤ t ≤ √2 / 2 |
t / (1 - t), хипербола***, 0 ≤ t ≤ 1/2:
Лесно
(почти 1:1) е k да се повиши
откъм нисък къмто висок,
но
е трудно откъм висок къмто максимален.
* Средната времеемкост се преформулира в ефективна.
** Че по-бързото изменение се дължи на по-силно привличане,
а по-бързият процес - на по-силно притискане -
и ето доколко щото в 0 ≤ t ≤ √2 / 2 "tg" се намира над "k".
*** Допирателната е ъглополовящата на фокалния ъгъл.
