Киркегор, "Диапсалмата", пр. Ст. Начев: "Там мразят, там обичат, убиват врага, проклинат потомството си през всички грядущи поколения, там вършат грехове." Че човек, за да повярва в създател при все наивността си, нежели най-подир да затъне в еснафлък и болни фантазии, трябва да помести себе си в напътствие между добро и зло, без с това да познава в отражение добро и зло; въвежда си се в страховата перспектива на изкушението: та защо злото божем не се именува, но е тъкмо да познаваш в отражение добро и зло. В Ницшевия безумен човек се отживява светогледната наивност. Пък, о, ами "господът" у Ницше не са болните фантазии,
а светогледната наивност - която негли е "мъртва". Хайдегер се мъчи да представи Ницше за повик къмто светогледната наивност - вместо за чаяние къмто греха. Ницше, "Веселата наука", фр. 125, пр. Хр. Костова-Добрева: "Какви изкупителни празненства, какви свещени игри ще трябва да измислим? Не е ли твърде велико величието на това дело за нас? Не трябва ли сами да станем богове, само и само да изглеждаме достойни за него?" Heavy Metal!
