Не може (1) презентация, с включен в нея бизнес-план, да предизвика напряко инвестиция. Презентацията трябва закъм потенциалния инвеститор да предизвика (2) due diligence (= обследване), а обследването - (3) преговори за инвестиционен план.
И едва инвестиционният план, подписан, предизвиква (4) инвестиция. "1" -> "2" -> "3" -> "4". Рискът (финансов) кандидат-инвеститорът поема хапка по хапка. Полага се на инвестиционния посредник комисион при подписан инвестиционен план.
Пък при това положение комисионът се заплаща от инвеститора. Понеже бъде ли убеден кандидат-инвеститорът да инвестира, ще бъде убеден да заплати комисиона. Че в противен случай - прекия преход "1" -> "4" - иде (в положителен план) реч за изгодно уреден заем или (в отрицателен) за избягващ финансовия риск превод, предпоставящ финансов консултант-доверител от страна на предприемача.
Защото практикуващите пряк преход инвестиционни посредници сочат на челно място банки за свои сътрудници неслучайно: ами разпоредителят при отсъстващ за платеца финансов риск е тъкмо банка; въвежда се в инвестиционен разпоредител банковата система, т.е. договорът се основава върху финансово-административна, вместо върху юридическа гаранция. Появява се несиметрия, която няма как да се запълни, освен с финансов консултант-доверител от страна на предприемача.
И там е работата, че инвестиционният посредник и финансовият консултант не бива да бъдат едно и също лице. Инвестирането не може да се сведе до финансова операция. И нима инвестиционният посредник не следва да мисли за възнаграждението си като за хонорар, вместо като за такса! И нима обследването не следва да си го поеме кандидат-инвеститорът - щом няма да бъде лихвар!
Пък обследването не е за да се избегне рискът - а за да се рискът овладее. Ала който у нас (иска да) се уреди, се държи за държавата - вместо да се държи за държавата този, който не (иска да) се уреди. А чуждите инвеститори не се хващат - идва им извънмерно тежко и нестандартно за обследване.
